АНТИБИОТИЦИ ЗА ЛОКАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ (ANTIBIOTICS FOR TOPICAL USE) | ATC D06A

Антибиотиците са сложни макромолекулни съединения, получени по естествен, полусинтетичен или синтетичен начин, които имат бактерицидно или бактериостатично действие върху патогенните микроорганизми. Антибиотиците са най-често употребяваните етиологични средства за лечение на инфекциозните и неинфекциозните заболявания, предизвикани от бактерии, рикетсии, хламидии, микоплазми и гъбички.

Съществуват няколко хиляди антибиотика, но в практиката се използват около 100 от тях.

Класификация според химическия строеж:

1.Беталактамни антибиотици:

-Пеницилини

-Цефалоспорини

-Карбапинеми

-Монобактами

Пеницилините с тесен спектър на действие имат бактерицидно действие, като инхибират синтеза на клетъчната стена и предизвикват осмотична бактериолиза. Действат главно върху грам положителни микроорганизми.

Пеницилините с широк спектър на действие биват аминопеницилини, уреидопеницилини и карбоксипеницилини.

Цефалоспорините действат бактерицидно като нарушават синтеза на клетъчната стена. Притежават широк спектър на действие срещу грам положителни и грам отрицателни микроорганизми.

Аминоглюкозидите действат бактерицидно, като нарушават белтъчния синтез предимно на грам негативните бактерии

Тетрациклините действат бактериостатично, като блокират белтъчния синтез в чувствителните микроорганизми. При високи дози могат да действат и бактерицидно. Проникват добре в тъканите и клетките и са ефективни и срещу вътреклетъчни патогени.

Макролидите представляват циклични лактони, амини и неутрална захар. Действат бактериостатично, като потискат белтъчния синтез.