Средства, предпазващи от ултравиолетови лъчи с локално (местно) приложение (Protectives against UV-radiation for topical use) | ATC D02BA

Ултравиолетовите лъчи (UV) са електромагнитно излъчване с дължина на вълната по-къса от тази на видимата светлина, но по-дълга от тази на рентгеновите лъчи, между 10 и 400 nm, и с енергия между 3,10 и 124 електрон волта. Името им идва от факта, че тази част от спектъра включва честотите над тези, идентифицирани от хората като виолетов цвят.

Ултравиолетовото излъчване е част от спектъра на слънчевата светлина и може да се генерира от електрическите дъги или от предназначени за тази цел лампи за черна светлина. Класифицирано като нейонизиращо излъчване, то може да предизвиква някои химични реакции, а при някои вещества и флуоресценция. В ежедневието най-честата проява на ултравиолетовите лъчи е в предизвикваното от тях слънчево изгаряне, но ултравиолетовият спектър има и много други ефекти, както полезни, така и вредни, върху човешкото здраве.
Слънцето излъчва в ултравиолетовия спектър в UVA, UVB и UVC диапазоните, но озоновият слой пропуска в земната атмосфера едва 1-3% от това излъчване. Излагането на UVB лъчение предизвиква производство на витамин D в количество до 1000 IUS минута. По-голямата част от положителните ефекти върху здравето са свързани с този витамин. Той участва в регулирането на метаболизма на калций (който е важен за функционирането на нервната система, растежа на костите и поддържането на костната плътност), в имунитета, клетъчната пролиферация, секрецията на инсулин и кръвното налягане. Прекалено много излагане на UVB радиация може да доведе до диpектно увреждане на ДНК, слънчево изгаряне и рак на кожата.
В медицината ултравиолетовото облъчване се използва за лечение на кожни заболявания като псориазис и витилиго. UVA, UVB и UVC-лъчението може да увреди колагеновите влакна и да ускори стареенето на кожата. Те унищожават витамин A в кожата.
Като защита срещу ултравиолетовите лъчи се увеличава количеството на кафяв пигмент меланин в кожата. Той поглъща UV-лъчението и разсейва вредната енергия и по този начин предпазва тъканите от вредното му въздействие. Днешните слънцезащитни лосиони и кремове, съдържат подобрени субстанции, които са изключително филтрирани и не губят своето защитно действие с увеличаване на времето на излагане на слънчевата светлина. Те пречат да бъде увредена ДНК молекулата в клетките. Някои слънцезащитни препарати съдържат титаниев двуокис, цинков оксид и авобензон, които спомагат за защитата срещу UVA-лъчи. Слънцезащитните според степента на тяхната защита се делят на няколко вида , които се определят от SPF - класификация.