моксонидин и диуретици (moxonidine and diuretics) | ATC C02LC05

Моксонидинът е агонист на имидазолиновите рецептори.

Диуретиците са група лекарствени препарати, които действат върху бъбреците и предизвикват повишено отделяне на урина.

Моксонидинът в комбинации с диуретици може да се използва за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане).

Фармакодинамика: моксонидинът стимулира имидазолин1-рецепторите, което води до намаляване на централната и периферната симпатикова активност. Антихипертензивния ефект се дължи на намаляването на катехоламините в кръвната плазма и инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон. Диуретиците понижават кръвното налягане чрез повишаване на диурезата (отделянето на урина), като по този начин се намалява обемът на циркулиращата кръв.

Нежелани лекарствени реакции: нарушения на мисловния процес, депресия, тревожност, замаяност, главоболие, световъртеж, отпадналост, сънливост, подтиснатост,гадене, запек, повръщане, алергични кожни реакции, хипотония (ниско кръвно налягане), сухота в устата, намалено либидо, отоци.

Противопоказания: свръхчувствителност към моксонидин или диуретици, брадикардия (ниска сърдечна честота), тежки бъбречни увреждания, атриовентрикуларен блок втора или трета степен, малигнена аритмия,  синдром на болния синусов възел (нарушено провеждане на импулсите от синусовия възел към предсърдията), брадикардия (ниска сърдечна честота), тежки бъбречни увреждания, атриовентрикуларен блок втора или трета степен, малигнена аритмия, тежка сърдечна недостатъчност, ангина пекторис (сърдечна болка), тежки чернодробни заболявания, синдром на Рейно, клаудикацио интермитенс (болки в краката при движение), болест на Паркинсон, глаукома, депресия, бременност, кърмене.