рилменидин (rilmenidine) | ATC C02AC06

Рилменидин има антихипертензивни свойства, тъй като е специфичен агонист на централните и периферните имидазолинови (I1) рецептори.

Рилменидин е по-малко ефективен от клонидин, но има 30 пъти по-голяма селективност от клонидин за имидазолиновите рецептори в сравнение с алфа2-адренергичните рецептори. По-ниският афинитет на рилменидин към алфа2-адренергичните рецептори може да е отговорен за по-малкото седиране и други странични ефекти. Това, съчетано с неговата ефективност при понижаване на кръвното налягане и по-дълъг полуживот, го прави много по-полезен за терапия.

Показания

Рилменидин осигурява антихипертензивна ефикасност, сравнима с тази на диуретиците, бета-блокерите, блокерите на калциевите канали и инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим

Тъй като рилменидин, дори при продължителна употреба, не повлиява регулацията на глюкозата както при инсулинозависим, така и при неинсулинозависим захарен диабет и не променя параметрите на липидния метаболизъм, той се препоръчва за понижаване на кръвното налягане при пациенти с диабет. Все пак трябва да се помни, че опасен страничен ефект от дългосрочната употреба на антихипертензивни лекарства, включително рилменидин, може да бъде повишаване на вътречерепното налягане, дори ако е придружено от понижаване на централното кръвно налягане.

Противопоказания

• Свръхчувствителност към рилменидин
• Депресия
• Хронична бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 15 милилитра/минута)
• Бременност и кърмене
• Детска възраст (няма достатъчно клиничен опит)

Предупреждения и предпазни мерки

Както при всички антихипертензивни средства, е необходимо редовно медицинско наблюдение, когато рилменидин се прилага на пациенти със скорошна анамнеза за сърдечно-съдово заболяване (инсулт, миокарден инфаркт).

Изключително внимание се изисква при пациенти със синусова брадикардия (сърдечна честота под 50 удара/мин), синдром на болния синус, AV блок II-III степен и тежко чернодробно заболяване.

При превишаване на препоръчваните дози или едновременно предписване на лекарства, които потискат централната нервна система, може да се появи чувство на сънливост (трябва да се има предвид при предписване на хора, чиято професионална дейност изисква бързи умствени и физически реакции).

Терапията с рилменидин никога не трябва да се прекъсва внезапно. Дозата трябва да се намалява постепенно.

По време на лечението трябва да се избягва употребата на алкохол.

При пациенти с бъбречна недостатъчност не е необходимо коригиране на дозата, ако креатининовият клирънс е по-голям от 15 милилитра/минута.

Поради липсата на документирани експерименти в тази област, рилменидин не се препоръчва за предписване на деца.

Ефекти върху способността за шофиране на моторни превозни средства или работа с машини: двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания не показват, че рилменидин има някакъв ефект върху бдителността в терапевтични дози (1 или 2 приема на ден от 1 милиграм). Ако тези дози бъдат превишени или ако рилменидин се комбинира с други лекарства, способни да намалят бдителността, водачите на превозни средства или операторите на машини трябва да бъдат предупредени за възможността от сънливост.

Бременност и кърмене

Прилагането на рилменидин трябва да се избягва при бременни жени, въпреки че не са наблюдавани тератогенни или ембриотоксични ефекти при проучвания върху животни.

Рилменидин се екскретира в кърмата, поради което не се препоръчва употребата му по време на кърмене.

Нежелани лекарствени реакции

При доза от 1 милиграм, дадена като еднократно дневно приложение по време на контролирани проучвания, честотата на страничните ефекти на рилменидин е сравнима с тази, наблюдавана при плацебо.

При доза от 2 милиграма на ден рилменидин, контролирани сравнителни проучвания срещу клонидин (0,15 до 0,30 милиграма/ден) или алфа-метилдопа (500 до 1000 милиграма/ден) показват, че честотата на страничните ефекти е значително по-ниска при рилменидин, отколкото при клонидин или а-метилдопа.

Страничните ефекти са редки, не са тежки и преходни при терапевтични дози:

• От страна на сърдечно-съдовата система: сърцебиене; в изолирани случаи - студенина на крайниците, ортостатична хипотония, горещи вълни.
• От страна на централната нервна система: безсъние, сънливост, слабост по време на физическо натоварване; в изолирани случаи - тревожност, депресия, конвулсии.
• От храносмилателната система: болка в епигастричния регион, сухота в устата, диария; в изолирани случаи - гадене, запек.
• Дерматологични реакции: кожен обрив, подуване; в отделни случаи - сърбеж.
• Други: в отделни случаи - нарушения на сексуалната функция.

Симптоми на предозиране

Не са докладвани случаи на масивна абсорбция. Вероятните симптоми в такъв случай биха били изразена хипотония и намалена бдителност. В допълнение към стомашната промивка може да са необходими и симпатикомиметични средства. Рилменидин се диализира слабо.

Лекарствени взаимодействия

Когато се използва едновременно с вазодилататори, диуретици и антихистамини, антихипертензивният ефект на рилменидин се засилва.

Когато се използва едновременно с трициклични антидепресанти, антихипертензивният ефект на рилменидин намалява.

Когато се използва едновременно с лекарства, които имат депресивен ефект върху централната нервна система, може да се появи повишена сънливост.

Фармакологични характеристики

Антихипертензивно лекарство, производно на оксазолин. Селективно взаимодейства с имидазолиновите рецептори (I1) на кортикалните и периферните вазомоторни центрове, по-специално на бъбречните центрове. Свързването на рилменидин с имидазолиновите рецептори инхибира симпатикомиметичната активност както на кортикалните, така и на периферните центрове, което води до понижаване на кръвното налягане.

Рилменидин има дозозависим хипотензивен ефект върху систолното и диастолното кръвно налягане в легнало и изправено положение. Доказано е, че приложението на рилменидин в терапевтични дози (1 или 2 милиграма/ден) е ефективно при лечение на лека до умерена артериална хипертония. Действието на лекарството продължава 24 часа и е ефективно при физическа активност. При продължителна употреба не се развива пристрастяване.

В терапевтични дози рилменидин не повлиява сърдечната функция, не предизвиква задържане на натрий и вода и не нарушава метаболитния баланс.

Рилменидин намалява периферното съдово съпротивление, без да променя сърдечния дебит. Контрактилитетът на миокарда и електрофизиологичните показатели остават непроменени.

Рилменидин не предизвиква ортостатична хипотония (включително при хора в напреднала възраст); не нарушава компенсаторния физиологичен отговор на сърдечната честота към физическа активност; не повлиява бъбречния кръвен поток, гломерулната филтрация или филтрационната фракция; не засяга въглехидратния и липидния метаболизъм (включително при пациенти с инсулинозависим и инсулинонезависим захарен диабет).

След перорален прием на лекарството рилменидин се абсорбира бързо и напълно от стомашно-чревния тракт. След еднократна доза рилменидин в доза от 1 mg Cmax в плазмата се достига след 1,5-2 часа и е 3,5 нанограма/милилитър. Абсолютната бионаличност е 100%. Не е обект на ефекта на „първото преминаване“ през черния дроб. Абсорбцията протича еднакво при различните пациенти: не са отбелязани интериндивидуални промени. Едновременният прием на храна не повлиява бионаличността. 65% от приетата доза се екскретира непроменена в урината. Бъбречният клирънс представлява 2/3 от общия клирънс.

Полуживотът на рилменидин е 8 часа, не се променя при преназначаване. При пациенти в напреднала възраст (над 70 години) T1/2 се увеличава до 13 часа, при пациенти с чернодробна недостатъчност - до 12 часа, при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс 15 милилитра/минута) - до 35 часа. Екскретира се в кърмата.

Дозировка

Рилменидин е под формата на таблетка за перорален прием. Таблетките трябва да се приемат цели, с или без храна. Отпуска се по лекарско предписание.

Препоръчителната доза рилменидин е 1 милиграм на ден като еднократен сутрешен прием. Ако резултатите не са задоволителни след 1 месец лечение, дозата може да се увеличи до 2 милиграма на ден, разделени на две дози (1 таблетка сутрин и вечер) преди хранене. В резултат на добрата му клинична и биологична приемливост, рилменидин може да се прилага както при пациенти в старческа възраст, така и при пациенти с диабет и хипертония. При пациенти с бъбречна недостатъчност по принцип не е необходимо коригиране на дозата, когато креатининовият клирънс е по-висок от 15 милилитра/минута.

Лечението може да продължи за неопределено време.

Заглавно изображение: CCO Public domain