морацизин (moracizine) | ATC C01BG01

Морацизинът е антиаритмичен агент, производно на фенотиазина и принадлежи към клас I на антиаритмичните лекарства.

Показания: предсърдни и камерни увреди, пароксизмална предсърдна тахикардия, предсърдна тахиаритмия.

Фармакодинамика: потиска транспортът на натриевите йони; има изразени локални анестетични свойства; стабилизира клетъчните мембрани; намалява възбудимостта и скоростта на проводимост в антриовентрикуларния възел и мрежата на Пуркиние; намалява продължителността на акционния потенциал и ефективния рефрактерен период.

Нежелани лекарствени реакции: камерно мъждене, предсърдно мъждене, брадикардия, повишено кръвно налягане, гръдна болка, атриовентрикуларен блок, задух, замъглено зрение, главоболие, виене на свят, тремор, атаксия, шум в ушите, дизартрия, нистагъм, хиперестезия, парестезия, нервност, тревожност, нарушения на съня, умора, слабост, халюцинации, амнезия, диария, сухота в устата, гадене, повръщане, алергични реакции.

Лекарствени взаимодействия: има повишен риск от аритмия при комбинирането на морацизин с други антиаритмични лекарства и с МАО-инхибитори; с едновременната му употреба с варфарин са описани случаи на кървене; при комбинация с циметидин се повишава плазмената концентрация на морацизина, а с теофилин- повишава се теофилиновата плазмена концентрация.

Противопоказания: синоатриален блок, атриовентрикуларен блок, десен бедрен блок, хронична сърдечна недостатъчност II-III стадии, тежка хипотония, кардиогенен шок, тежка бъбречна или чернодробна недостатъчност, бременност, кърмене, свръхчувствителност към морацизин.

Дозов режим: перорална дневна доза от 600-900 мг разделена в 3 приема.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.