мексилетин (mexiletine) | ATC C01BB02

Мексилетинът е производно на лидокаина и принадлежи към групата на антиаритмичните лекарствени средства от клас I B.

Показания: мексилетинът се прилага при камерни аритмии- екстрасистоли, камерна тахикардия при исхемична болест на сърцето и надкамерни аритмии.

Фармакодинамика: подобно на лидокаина, скъсява продължителността на акционния потенциал и рефрактерния период на влакната на Пуркиние, и премахва ре-ентри механизма в камерите.

Нежелани лекарствени рeакции: гадене, повръщане, диария, сънливост, атаксия, тремор, парестезия, главоболие, брадикардия, хипотония, алергични реакции, левкопения, тромбоцитопения.

Лекарствени взаимодействия: при комбинация с алмазиалтом и атропин може да се забави усвояването на мексилетина; с метоклопрамид- ускоряване на усвояването; с морфин- абсорбцията намалява.

Противопоказания: брадикардия, изразена хипотония, кардиогенен шок, застойна сърдечна недостатъчност, болест на Паркинсон, повишена чувствителност към мексилетин.

Дозов режим: прилага се струйно венозно 150-250 мг, а оралният прием се осъществява в дози 400-600 мг еднократно.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.