аймалин (ajmaline) | ATC C01BA05

Аймалинът е алкалоид, изолиран от растящото в Индия змийско коренче- Rauwolfa serpentina.

Показания: камерни аритмии при инфаркт, камерни и надкамерни пароксизмални тахикардии, синдром на Wolff-Parkinson-White (WPW).

Фармакодинамика: отрицателен батмотропен ефект (намалява миокардната възбудимост), отрицателен дромотропен ефект (забавяне в провеждането на нервните импулси по възбуднопроводната система на сърцето).

Нежелани лекарствени реакции: анорексия, повдигане, обстипация, холестаза, агранулоцитоза, зрителни нарушения, потискане на дишането при бързо вливане.

Лекарствени взаимодействия: при едновременно приемане на аймалин с хинидин се повишава плазмената му концентрация, а при приемането му с фенобарбитал се увеличава неговия клирънс и се понижава неговата активност.

Противопоказания: тежка синусова брадикардия, атриовентрикуларен блок, хипотония, кардиогенен шок, тежка застойна сърдечна недостатъчност, анемия, хиперкалиемия, хронична бъбречна недостатъчност, повишена чувствителност към аймалин.

Дозов режим: инжектира се венозно или мускулно по 50 мг 1 до 2 пъти на ден.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.