цимарин (cymarin) | ATC C01AC03

Цимаринът е сърдечен гликозид, който се извлича от растения принадлежащи към род Strophanthus.
Цимаринът има много общо с г-строфантина във физично, химично и фармакологично действие. Подобно на повечето гликозиди, той се използва за лечение на сърдечна недостатъчност.
Терапевтичният ефект на цимарина се изразява в повишаване силата и скоростта на сърдечните контракции, повишаване на възбудимостта на сърдечния миокард и забавяне на синусовия ритъм. Препаратът има също така и известно диуретично действие, което подобрява ефектът от прилагането му при лечението на сърдечносъдови заболявания с наличие на отоци.
Цимаринът се приема в дози 0,3-0,5 мг два пъти на ден след хранене през устата. Отпуска се с рецепта.