дигоксин (digoxin) | ATC C01AA05

Дигоксинът е лекарствено средство, което спада към групата на дигиталисовите гликозиди и се изолира от листата на вълнестия напръстник.

Показания: дигоксинът  участва в схемите за лечение на сърдечна недостатъчност.

Фармакодинамика: положителен инотропен ефект (засилване на сърдечните контракции), отрицателен хронотропен ефект (забавяне на синусовия ритъм), отрицателен дромотропен ефект (забавяне в провеждането на нервните импулси по възбуднопроводната система на сърцето) и положителен батмотропен ефект (повишена възбудимост на миокарда).

Нежелани лекарствени реакции:  анорексия, повръщане, отпадналост, тремор, зрителни смущения, брадикардия, бигеминия, тригеминия, депресия на ST-сегмента, гинекомастия.

Лекарствени взаимодействия: амиодаронът, пропафенонът и хинидинът увеличават неговата токсичност. Салидиуретиците, бримковите диуретици и инхибиторите на карбоанхидразата потенцират неговото действие.

Противопоказания: аортна аневризма, пресен инфаркт на миокарда, хиперкалиемия, хиперкалциемия, камерна тахикардия, хроничен констриктивен перикардит, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия.

Дозов режим: дигоксинът се прилага орално в поддържаща дневна доза 0,125-0,25 мг. Паренетерално  прилагане по схеми (за бавно, умерено бързо или бързо насищане).

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.