адеметионин (ademetionine) | ATC A16AA02

Адеметионин (S-аденозилметионин, SAMe) е коензим, участващ в реакциите на пренос на метилова група. За първи път е описано от Giulio Cantoni през 1952 година. Адеметионин се образува от АТФ и метионин от ензима метионин аденозилтрансфераза. В клетката той участва в метаболитни пътища като трансметилиране, транссулфуриране и аминопропилиране. Въпреки че тези анаболни реакции възникват в много тъкани на тялото, повечето S-аденозилметионин се образува в черния дроб.

Показания

Адеметионин се използва като лекарство в Европа за лечение на депресия, чернодробни нарушения, фибромиалгия и остеоартрит. Въведен е и на пазара на Съединените щати като хранителна добавка за поддържане на здравето на костите и ставите, както и за настроение и емоционално благополучие.

Използва се при депресия с различна етиология, предимно лека и умерена, особено при алкохолизъм; интрахепатална холестаза при предциротични и циротични състояния. Има умерени антидепресантни, стимулиращи и хепатопротективни свойства. Активно прониква през кръвно-мозъчната бариера и стимулира синтеза на допамин.

Ефективността на лекарството при депресия е доказана в редица изследвания. Резултатите от отворени и двойно-слепи проучвания потвърждават статистически значимо превъзходство на терапията със S-аденозилметионин в сравнение с плацебо и сравнима ефикасност със стандартните трициклични антидепресанти, както и благоприятен профил на странични ефекти.

Антидепресантният ефект на лекарството се развива през първата седмица и се стабилизира през втората седмица от лечението. S-аденозилметионинът е ефективен при повтарящи се ендогенни и невротични депресии, резистентни на амитриптилин. Лекарството има способността да прекъсва пристъпите на депресия. Също така е ефективен при лечението на соматизирана дистимия.

В резултат на лечението на пациенти с опиоидна зависимост, придружена от увреждане на черния дроб, се наблюдава намаляване на клиничните прояви на абстиненция, подобряване на функционалното състояние на черния дроб и процесите на микрозомално окисление и антидепресивен ефект.

Според изследвания S-аденозилметионин е ефективен при леки форми на интрахепатална холестаза при бременност. Може да се използва в допълнение към урсодезоксихолевата киселина при интрахепатална холестаза на бременността, която е по-ефективна.

Недостатъците на S-аденозилметионин са химическа нестабилност (кратък срок на годност и постепенно разграждане на активното вещество), ниска бионаличност при перорално приложение и относително висока цена на лекарството.

Ниски нива на адеметионин се откриват в цереброспиналната течност и в целия мозък на пациенти с болестта на Алцхаймер. Предварителните проучвания предполагат, че адеметионин може да има терапевтичен потенциал за лечение на пациенти със синдром на Алцхаймер, а скорошни проучвания върху миши модели на синдрома на Алцхаймер показват, че адеметионин предотвратява оксидативните ефекти и когнитивните увреждания.

Противопоказания

• Свръхчувствителност
• Първите шест месеца от бременността
• Детска възраст

Бременност и кърмене

Адеметионин е възможно безопасен, когато се прилага интравенозно в краткосрочен план по време на третия триместър на бременността. Доза от 800 милиграма е използвана интравенозно в продължение на 14-20 дни без никакви неблагоприятни ефекти. Няма достатъчно надеждна информация за безопасността на приема на по-високи дози за по-дълги периоди от време или по време на ранните триместри на бременността.

Не се препоръчва прием на адеметионин при кърмещи жени, поради липса на достатъчно доказателства за безопасността му.

Предупреждения и предпазни мерки

Адеметионин е възможно безопасен, когато се приема през устата или се използва интравенозно при деца в краткосрочен план.

Употребата на адеметионин може да накара хората с биполярно разстройство да преминат от депресия в мания.

Адеметионин може да влоши симптомите на синдрома на Lesch-Nyhan, наследствено заболяване.

Адеметионин може да влоши симптомите на Паркинсон.

Нежелани лекарствени реакции

Стомашно-чревно разстройство, диспепсия и тревожност могат да възникнат при консумация на адеметионин. Дългосрочните ефекти са неизвестни. Адеметионин е слаб ДНК-алкилиращ агент.

Друг докладван страничен ефект на адеметионин е безсънието. Следователно добавката често се приема сутрин. Други доклади за леки нежелани реакции включват:

• стомашни заболявания
• диария
• диспепсия
• безпокойство
• главоболие
• психични разстройства
• безсъние
• алергии
• кожни обриви

Дългосрочните ефекти са неизвестни. Адеметионин е слаб ДНК-алкилиращ агент, който може да действа като слаб канцероген.

Предозиране

Проучване от 2022 година заключава, че адеметионин може да бъде токсичен. Изследователи са открили, че излишъкът от SAMe се разпада на аденин и метилтиоаденозин в тялото, като и двата предизвикват парадоксалния ефект на инхибиране на метилирането. Оралните дози от 1600 милиграма/ден адеметионин изглеждат значително бионалични и нетоксични, поне по отношение на токсичните метилирани метаболити и хомоцистеина. Въпреки това, рискът от мания при уязвимите индивиди остава сериозна. Може да причини депресия на централната нервна система.

Лекарствени взаимодействия

Приемането на адеметионин едновременно с някои лекарства може да увеличи риска от серотонинов синдром, потенциално опасно състояние, причинено от твърде много серотонин. Тези лекарства включват декстрометорфан, меперидин, пентазоцин и трамадол.

Адеметионин може също така да взаимодейства с антидепресанти - включително триптофан и Hypericum perforatum (жълт кантарион) - увеличавайки потенциала за серотонинов синдром или други странични ефекти и може да намали ефективността на леводопа за болестта на Паркинсон.

Хората с биполярно разстройство не трябва да използват адеметионин, защото увеличава риска от манийни епизоди.

Фармакологични характеристики

Адеметионинът е междинен метаболит на метионина. Неговото участие в метилирането подпомага клетъчния растеж и възстановяване, поддържа фосфо-билипидния слой в клетъчните мембрани. Той също така помага за поддържането на действието на няколко хормона и невротрансмитери, които влияят на настроението. Най-висока концентрация се открива в мозъка и черния дроб.

Адеметионин е естествено вещество, присъстващо в клетките на тялото. Той е директен метаболит на основната аминокиселина L-метионин. Адеметионин играе решаваща биохимична роля в тялото, като дарява едновъглеродна метилова група в процес, наречен трансметилиране. Адеметионин, образуван от реакцията на L-метионин и аденозин трифосфат, катализирана от ензима S-аденозилметионин синтетаза, е донорът на метиловата група в биосинтезата на ДНК и РНК нуклеинови киселини, фосфолипиди, протеини, епинефрин, мелатонин, креатин и други молекули.

S-аденозилметионинът се абсорбира от тънките черва след перорален прием. Тъй като абсорбцията се влияе от храната, най-добре е да се приема на празен стомах. Бионаличността е ниска след перорален прием.

Значителен метаболизъм при първо преминаване в черния дроб. Приблизително 50% от S-аденозилметионин се метаболизира в черния дроб. Адеметионин се метаболизира до S-аденозилхомоцистеин, който след това се метаболизира до хомоцистеин. Хомоцистеинът може да се метаболизира до цистатионин и след това до цистеин или до метионин. Кофакторът в метаболизма на хомоцистеина до цистеин е витамин B6. Кофактори за метаболизма на хомоцистеин до метионин са фолиева киселина, витамин B12 и бетаин.

Пероралната форма на адеметионин достига пикови плазмени концентрации между 3 и 5 часа след поглъщане на ентерично разтворима таблетка. Полуживотът е около 100 минути.

Дозировка

Адеметионин е под формата на капсули, в повечето случаи със специално покритие за перорален прием. Като се има предвид тонизиращият ефект на лекарството, не се препоръчва да се приема преди лягане. В случай на чернодробна цироза със съпътстваща азотемия трябва да се извършва внимателно медицинско наблюдение и систематично изследване на нивото на азот в кръвта.

Диапазонът на терапевтичните дози е от 400 до 1600 милиграма/ден, въпреки че в някои случаи могат да се използват по-високи дози. Някои лекари препоръчват дори по-ниски дози в диапазона от 50 до 200 милиграма/ден за лечение на лека депресия без предизвикване на отрицателни странични ефекти.

Терапевтичните дози за адеметионин са следните:

• За депресия: до 1600 милиграма дневно в две разделени дози за период до 8 седмици е използван самостоятелно или заедно с антидепресанти.
• За остеоартрит: използвани са 600-1200 милиграма дневно в до три разделени дози за период до 84 дни.
• За цироза: използвани са 600 милиграма дневно в продължение на един месец. Използвана е комбинация от 30 милиграма плюс 100 микрограма витамин B12 шест пъти дневно в продължение на 30 дни.
• За фибромиалгия: използвани са 800 милиграма дневно в две разделени дози в продължение на 6 седмици.
• За състояния, при които жлъчният поток от черния дроб е бавен или блокиран (вътрехепатална холестаза): 500 милиграма, приемани два пъти дневно, или 1600 милиграма, приемани дневно в две разделени дози в продължение на 2 седмици.
• За сексуална дисфункция: използвани са 400 милиграма, приемани два пъти дневно в продължение на 2 седмици, след това увеличени до 800 милиграма два пъти дневно за още 6 седмици.

Заглавно изображение: CCO Public domain