Урина с мирис на амоняк

› Въведение

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Превенция

Въведение

Урина с мирис на амоняк е състояние, при което се установява необичайна специфична миризма на урината. Резултат е от наличието на голямо количество отпадни продукти. Когато отпадните продукти са в големи количества, урината става по-концентрирана и съответно се проявява миризма на амоняк. Съпровождащи симптоми могат да бъдат болка при уриниране, стомашни болки, чести позиви за уриниране. Лечението е насочено към справяне с основното състояние.

Урината с мирис на амоняк може да се дължи на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - дехидратация.
• Болести на храносмилателната система - състав на черния дроб.
• Болести на пикочо-половата система - бъбречна недостатъчност, камъни в бъбреците, камъни в пикочен мехур, инфекция на пикочните пътища.

Уреята е един от отпадъчните продукти, открити в урината. Това е страничен продукт от разграждането на протеи и може да бъде разграден допълнително до амоняк в определени ситуации. Следователно, много състояния, които водят до концентрирана урина, могат да причинят урина, която мирише на амоняк. Отпадните  продукти в урината често имат миризма, но урината обикновено е достатъчно разредена, така че да не мирише. Въпреки това, ако урината стане по-концентрирана т.е. има по-голямо количество отпадъчни продукти по отношение на течностите - урината е по-вероятно да мирише на амоняк.

По-чести причини

Дехидратация

Дехидратацията може да характерна силна миризма на урина, подобна на тази на амоняк. Дехидратация може да настъпи при недостатъчен прием на течности или при значителна загуби поради повръщане или диария. Поради това състояние урината се концентрира и е възможно да се прояви миризмата на отпадните продукти, които се съдържат в нея. Други признаци на дехидратация включват:

• Ниско количество отделена урина.
• Тъмна урина, която може да изглежда медена или кафява на цвят.
• Постоянно чувство на жажда.
• Чувство на замаяност.
• Сухота в устата.

Продължително задържане на урина

Задържането на урина се отнася до състояние, при което не е възможно да се изпразни цялата урина от пикочния мехур. Задръжката може да е в следствие на уголемена простата, стриктура на уретрата, камъни, пролапс на тазовите органи, тежък запек. Продължителното задържане на урина може да причини концентрирането на урина и мирис на амоняк.

Симптомите включват:

• Невъзможност за уриниране.
• Силна болка и подуване в долната част на корема.
• Невъзможност за пълно изпразване на пикочния мехур.
• Често уриниране, но в малки количества.
• Чувство на позив за уриниране дори след приключване на уринирането.

Инфекции на пикочните пътища (ИПП)

Инфекции на пикочните пътища (ИПП) са едни от най-често срещаните бактериални инфекции. Те са резултат от навлизането на бактерии в пикочните пътища. Много бактерии, които причиняват ИИП, разграждат уреята до амоняк чрез ензима уреаза, като най-често това са бактерии от рода Proteus и така придават на урината силна миризма. След успешно лечение на инфекцията с подходящ антибиотик и прием на достатъчно течности, миризмата на урината обикновено изчезва. Други симптоми може да са:

• Усещане за парене по време на уриниране.
• Често и силно желание за уриниране.
• Мътен цвят на урината. 
• Хормонални промени

Симптоми

Симптомите при урина с мирис на амоняк може да са разнообразни в зависимост от причината. Някои от възможните оплаквания включват:

• Усещане за парене при уриниране.
• Мътен цвят на урината,
• Потъмняване на урината.
• Затруднено уриниране.
• Болка или тежест в долната част на корема или в кръста. 
• Чести позиви за уриниране.

Диагноза

Диагностицирането на урина с мирис на амоняк се извършва чрез снемане на анамнеза, провеждане на физикален преглед и допълнителни изследвания при нужда. По време на анамнезата се уточняват начало на симптомите, продължителността, моменти на обостряне, наличие на придружаващи заболявания, оплаквания. По време на физикалния преглед се извършва палпация на корема и се оценява подуване или наличието на болка в долната част на корема.

При нужда може да се приложат и допълнителни изследвания:

• Уринен тест-лента - отчита промените в pH, наличието на белтък и кръв в урината.
• Микроскопско изследване на урината - доказва наличието на бактерии, еритроцити.
• Лабораторни кръвни изследвания - пълна кръвна картина, маркери на възпалението, урея, креатинин. 
• Образни изследвания - ехографско изследване, цистоскопия, КТ.

Кога да се потърси лекарска помощ?

Повечето промени в мириса на урината са безвредни и се подобряват чрез промени в начина на живот. Консултирайте се с лекар, ако забележите:

• Болка в долната част на гърба, ребрата или слабините.
• Усещане за парене при уриниране.
• Треска или признаци на инфекция.
• Наличие на кръв в урината. 
• Продължителни промени, които не се подобряват с хидратация или промени в диетата.

Лечение

Лечението на урина с мирис на амоняк се извършва спрямо основната причина за състоянието. За подобряване на общото състояние се препоръчва прием на достатъчно течности, добра интимна хигиена, избягване на задържането на урина. Лечението спрямо конкретната причина може да включва:

• При бактериална инфекция - подходящ антибиотик спрямо конкретния причинител на състоянието.
• При гъбична инфекция - лечение с противогъбични средства.
• При задръжка на урина - отстраняване на причинителя на обструкцията и антибиотично лечение при нужда. 

След заболяване на отделителната система се препоръчват чести профилактични прегледи и избягване на предразполагащите фактори.

Превенция

Превенцията на урина с мирис на амоняк не е винаги възможна. Спазването на следните мерки може да намали шанса от развитието на това състояние:

• Прием на достатъчно количество течности в ежедневието.
• Избягване на задържането на урина.
• Поддържане на добра интимна хигиена.
• Носене на памучно бельо.
• Контрол и лечение на хронични заболявания, които могат да повишат риска.
• Навременно лечение на инфекции на пикочните пътища.
• Балансирана диета.