Удебелени мукозни лезии

Удебелени мукозни лезии: представляват уплътнени наранявания на лигавиците намиращи се в устната кухина, ректума, вагината.

Удебелени мукозни лезии могат да се дължат на хронични термични и химични изгаряния, лъчетерапия в устната кухина, кандидозна инфекция, лош навик за прехапване и гризане на устните, лихен планус, бял гъбовиден невус на Cannon, рубеола, левкоплакия, инфекциозна мононуклеоза, шап, варицела, морбили, скарлатина, рубеола, плоско-клетъчен карцином, стоматит (афтозен, уремичен), сифилис, ХИВ/СПИН, синдром на Райтер (Reiter's syndrome), синдром на Бехчет (Behcet's syndrome), витаминен дефицит, саркоидоза, диабет, болест на Крон (Crohn's disease), цьолиакия, булозна епидермолиза, булозен пемфигоид, пемфигус вулгарис, страничен ефект от действието на някои лекарства, хистоплазмоза, бластомикоза, криптококоза, лайшманиоза, туберкулоза, остър некротизиращ улцерозен гингивит, пахионихия конгенита и други.

Белият гъбовиден невус на Cannon (White sponge naevus of Cannon) представлява доброкачествено наследствено заболяване, което се дължи на мутация в кератин кодиращ ген, отговорен за нормалната кератинизация на лигавиците. Заболяването е описано за първи път от Канън през 1935 г. Състоянието води до образуване на двустранни, симетрични, удебелени сиво белезникави лезии по лигавицата на устната кухина, влагалището, ректума. По-рядко се засягат лигавиците на носа, хранопровода. Обикновено тези лезии се наблюдават още при раждането или да се появят по време на детството, като обикновено са добре разграничени от нормалната околна лигавица. Заболяването се унаследява по автозомно доминантен начин. Такива подобни плаки се наблюдават при хора с вродена дискератоза и вродена пахионихия.