Увредена зенична реакция

Увредена зенична реакция представлява състояние, характеризиращо се с промяна в широчината на зеницата при наличие на светлинен дразнител.

Зеничният рефлекс представлява рефлекс, свиващ зеницата при силна светлина с цел предпазване на ретината от увреждане. С възрастта възможността за промяна на размера на зеницата намалява. В зависимост от силата на светлината диаметърът на зеницата е между 2 и 7-8 mm; за среден диаметър при дневна светлина може да се приемат 4 mm.

Увредена зенична реакция може да се дължи на увреждане на очни нерви, употреба на някои медикаменти (пилокарпин, морфин), мозъчна смърт, мозъчен тумор, мозъчна киста, мозъчен кръвоизлив, невросифилис, загуба на съзнание, очен тумор, интоксикации, миастения гравис, синдром на Фишер (Fisher syndrome), синдром на Ади (Adie syndrome), синдром на Толоза-Хънт (Tolosa-Hunt), синдром на Вестфал Пилц (Westphal-Piltz), глаукома, синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre), инсулт, синдром на Ади (Adie), недостиг на тиамин (синдром на Вернике Корсаков), синдром на Арджил-Робъртсън (Argyll-Robertson) и други.

Синдромът на Вернике-Корсаков (Wernicke-Korsakoff syndrome) или наричан още енцефалопатия на Вернике и алкохолна енцефалопатия представлява неврологично разстройство, дължащо се на дефицит на тиамин (витамин В1). Заболяването е описано за първи път от д-р Карл Верник през 1881 г. Заболяването най-често възниква около 50 годишна възраст (като може да се наблюдава и във всяка една друга) и засяга предимно мъжете. Често се среща при хора злоупотребяващи с алкохол (причината е, че алкохолът нарушава способността на организма да усвои витамина в гастроинтестиналния тракт). Не всички лица, които злоупотребяват с алкохол развиват заболяването, което предполага намеса и на други рискови фактори (напр. дефектна форма на ензима транскетолаза). Синдромът на Вернике се среща при болни от рак, хора на хронична диализа, недохранване, СПИН, гастректомия, повръщане, анорексия невроза. Клиничните прояви на заболяването са разнообразни, като включват очнодвигателни нарушения (вертикален и хоризонтален нистагъм, ленивост на зениците, частична офталмоплегия, кръвоизлив на ретината, липса на координация между очните мускули), походката е бавна със ситни стъпки, симпатикова хиперактивност (възбуда и тремор), объркване придружено с тежка дезориентация, невнимание, сънливост, епилептични припадъци, хипоактивност (хипотермия, хипотония, синкоп), загуба на слуха, полиневрит, амнезия, хипохромна анемия. Ако заболяването не се лекува може да доведе до кома или смърт.