Тиреоидит на Хашимото

Болестта на Хашимото е едно от най-честите ендокринни заболявания и най-честа причина за хипотиреоидизъм в световен мащаб. Засегнато е около 5 до 10 процента от световното население с доминиращо поразяване на женския пол, особено във възрастта между 30 и 50 години.

Тиреоидитът на Хашимото има автоимунна етиология, като точните причини не са ясни, но се предполага комплексно въздействие на генетични фактори и фактори от околната среда. При предразположени индивиди, особено с други подлежащи автоимунни заболявания, значителен риск за отключване на болестта представлява излагането на висока радиация, прекомерни количества йод, някои лекарства, инфекции, раждане и други.

Липсват специфични за Хашимото симптоми, като състоянието протича с бавна и постепенна прогресия и разгръщане на клиничната картина:

• леки форми на Хашимото: общо неразположение, умора, запек, уголемяване на щитовидната жлеза (гуша)
• Хашимото с хипотиреоидизъм: най-честата форма, протичаща със забавен метаболизъм, психични нарушения, когнитивен спад, хормонален дисбаланс и други
• хашитоксикоза: възможна е преходна хипертиреоидна фаза, протичаща с непоносимост към топлина, повишено изпотяване, ускорен метаболизъм, редукция на теглото

Тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за развитие на спонтанен хипотиреидизъм, докато при класическия случай хипофункцията на жлезата настъпва вследствие на йоден дефицит. Разликите между хипотиреоидизъм и Хашимото са предимно на лабораторно ниво (при Хашимото се установяват автоантитела). Преходната хипертиреоидина фаза или хашитоксикоза, наблюдавана при някои пациенти, следва да се различава от болестта на Базедов, при която е налице перманентно повишение активността на тиреоидеята.

Нелекуваният тиреоидит на Хашимото се асоциира с висок риск от появата на различни усложнения, по-честите от които включват гуша, психични разстройства, сърдечно-съдови усложнения, хормонален дисбаланс, микседемна кома.

Недиагностициран или нелекуван тиреоидит на Хашимото при всяка втора засегната жена става причина за репродуктивни неуспехи, проблеми със забременяването и износването на плода. Възможни са вродени малформации, преждевременно раждане, нарушения в прикрепването на плацентата, спонтанен аборт, прееклампсия и други.

Диагнозата при Хашимото се поставя въз основа на комплексни изследвания, включващи:

• анамнеза и клиничен преглед: информация за особеностите на симптомите, тежестта им, наличието на известни рискови фактори, като при прегледа се обръща особено внимание при палпация на щитовидната жлеза
• лабораторни изследвания: проследяват се нивата на тиреостимулиращия хормон, щитовидните хормони и наличието на антитела (МАТ и ТАТ)
• образна диагностика: златен стандарт е ехографията или ултразвуковото изследване на щитовидната жлеза

Лечението при Хашимото се определя главно според тежестта на симптомите, диагностичните находки и редица индивидуални особености и може да включва:

• активно наблюдение: при позитивни антитела, но липса на промени в тиреостимулиращия хормон и щитовидните хормони се препоръчва проследяване на пациентите и контролни изследвания на всеки шест месеца
• заместителна хормонална терапия: златен стандарт е използването на синтетичния аналог на тироксин, а именно левотироскин, който в подходяща доза е напълно безопасен, включително и при бременни
• други терапевтични опции: в редки случаи може да се наложи комбинирана терапия (лиотиронин с левотироксин) или извършване на тиреоидектомия. За лечение на хашитоксикоза често се назначават бета-блокери

В допълнение към медикаментозното лечение често се препоръчват някои общи промени в начина на живот за постигане на оптимални резултати, контрол над симптомите и поддържане нивата на щитовидните хормони в референтните граници. Промени в храненето, допълнителен прием на витамини и минерали, достатъчно сън, мерки за редукция на стреса са едни от основните, препоръчвани при голям процент от пациентите с Хашимото.