Тесен таз

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Видове таз 

› Тесен таз и раждане

› Диагноза

Въведение

Тесен таз представлява анатомична особеност, която се характеризира с по-малки размери на тазовата кухина от нормалните за съответния пол и възраст. В акушерството, тесният таз има важно клинично значение, което изисква необходимо внимание при планиране механизма на родилния акт. 

Тазът представлява костна структура, която се образува от съчленението на три кости - опашна кост (os coccygis), кръстцова кост (os sacrum) и две илиачни кости (os coxae). Освен че участва в свързването на торса с долните крайници, тазът има основна роля в поддържане на стабилност и баланс при изправено положение на тялото. Той също така има защитна роля като предпазва важни вътрешни органи.

Тесен таз може да се дължи на:

• Болести на опорно-двигателната система - сколиоза, кифоза, остеопороза, анкилозиращ спондилит, остеомиелит, остеомалация, остеофити (костни шипове).
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - травматични увреждания и фрактури в областта на таза.
• Болести на ендокринната система и обмяната на веществата - рахит, хипопитуитаризъм, хипотиреоидизъм, недостиг на витамини и минерали. 
• Генетични и вродени аномалии - дисплазия на тазобедрени стави, ахондроплазия, остеохондродистрофия.
• Новообразувания - остеохондром, костни метастази. 
• Други - нисък ръст.

По-чести причини за възникване

Нисък ръст

Височината на човек се определя от взаимодействието между различни фактори на околната среда, както и от гени, които имат пряко влияния върху растежа на костите, включително и тазовите кости. При по-дребни хора, често се наблюдава анатомично по-малък и тесен таз. Ниският ръст в повечето случаи е наследствен, но може да се дължи и на недостатъчен растеж в детството поради непълноценно хранене или дефицит на витамини и минерали, които са важни за растежа на костите. Освен това, ендокринни заболявания като хипопитуитаризъм или хипотиреоидизъм също се характеризират с нисък ръст и нерядко се наблюдава намаление в размерите на тазовата кухина. 

Травми

Травмите и фрактурите на тазовите кости могат да доведат различни деформации и промени във формата на таза. Неправилното зарастване на костите след фрактура може да предизвика различни усложнения като поява на сраствания или изкривявания. В зависимост от тежестта на травмата, може да се наблюдават и функционални нарушения като намалена подвижност в ставите или увреждане на мускулите и меките тъкани около таза. 

Рахит

Рахитът представлява заболяване, което се среща в детска възраст и се дължи на недостиг на витамин D, калций и фосфор. Една от основните последици на този дефицит е намаление в костната минерализация, , което нарушава нормалния растеж и развитие на костите. Недостигът на витамин D води до намалена плътност и здравина на костите, което може да доведе до повишена чупливост, деформации и различни аномалии в костната структурата, включително и тазовите кости. При рахит се наблюдава най-вече стеснение в напречния диаметър на таза, което може да предизвика усложнения в по-късна възраст.. 

» Повече информация по темата: Рахит 

Заболявания на опорно-двигателната система

Заболяванията на опорно-двигателната система са сред главните причини за нарушение в нормалната костна структура и установяване на таз с по-малки размери от нормалните. Остеопорозата и остеомалацията представляват заболявания, които се характеризират със загуба на костна плътност, което прави костите чупливи и предразположени към фрактури и деформации. С времето тези изменения могат да променят анатомичната форма на таза. Някои дегенеративните заболявания, като остеоартрит, засягат ставите на таза и предизвикват износване на хрущялите, възпаление и промяна в позицията на тазовите кости, което допълнително стеснява размерите на тазовата кухина. 

Видове тесен таз 

Изображение: physio-pedia.com, CC BY 2.0

Съществуват няколко вида тесен таз в зависимост от формата, размерите и костната структура на таза. 

• Гинекоиден таз - нарича се още “женски” тип таз. Той е най-често срещания вид таз като разпространението му е около 50%. Гинекоидният тип таз се счита за оптимален по време на раждане, тъй като неговата овална форма и широк вход осигуряват достатъчно пространство за лесното преминаване на плода.
• Андроиден таз - нарича се още “мъжки” тип таз. Среща се по-често сред мъжкия пол, но се наблюдава и при някои жени (около 20%), което може да доведе до някои усложнения по време на раждане. Андроидният тип таз се характеризира с триъгълна форма на входа и по-тесни странични размери. 
• Антропоиден таз - среща се сравнително често (около 25%). Характеризира се с овална форма и удължен предно-заден размер, което в повечето случаи може да осигури нормално вагинално раждане, без усложнения. Обикновено се среща при по-едри жени и жени от афро-американски произход. 
• Платипелоиден таз - нарича се още ”плосък” таз. Среща се най-рядко сред жените (само 5%). Характеризира се с плосък вход на таза, широка напречна ос и скъсена предно-задна ос. При жени с платипелоиден тип таз съществува риск от затруднено преминаване на плода през родовия канал.

Тесен таз и раждане 

Тесният таз е важен фактор в акушерската практика, тъй като може да доведе до различни усложнения и затруднение в преминаването на плода през родовия канал. Размерите и формата на таза имат решаващо значение при определяне механизма на раждане. Основните измерения и размери, които имат най-важно значение за родилния процес са:

• Conjugata vera obstetrica: 11 см.
• Conjugata externa: 20 см.
• Conjugata diagonalis interna: 12,5 - 13 см.
• Distantia spinarum: 25 см.
• Distantia cristarum: 30 см.

За тесен таз се говори в случай че, някои от вътрешните размери е намален с 1,5 до 2 см. Най-често се наблюдава стеснение на входа на таза, при което conjugata vera obstetrica е по-малко от 10 см. При установяването на тесен таз по време на бременността, може да се наблюдава така наречената пелвеофетална диспропорция. Това представлява състояние, при което размерите на таза не съответстват на размерите на плода, в резултат на което се затруднява раждането по естествен път. В такива случаи обикновено се препоръчва раждане чрез Цезарово сечение, поради възможното затруднение на плода да премине през родовия канал и увеличен риск за използване на техники като форцепс или вакуум екстракция. 

Предварителното планиране на родилния процес при тесен таз на майката е от изключително значение, за да се сведат до минимум рисковете от усложнения както за плода, така и за майката. 

Диагноза 

Наличието на тесен таз обикновено остава незабелязано състояние и се открива едва след забременяване и посещение на гинеколог с цел планиране на родилния процес. Диагностиката на тесен таз включва следните методи за оценка:

Анамнеза и физикален преглед

Анамнезата представлява разговор, по време на който лекарят събира информация за развитието и растежа на пациента в детството, както и за наличие на прекарани заболявания, като например рахит. Освен това, той събира данни относно наличие на вродени аномалии или други генетични предразположености, претърпяни травми или фрактури на тазовите кости, както и за евентуални заболявания на опорно-двигателната система. За да се установи наличие на тесен таз, е от значение и визуалният оглед на таза, при който се търсят признаци на асиметрия или други деформации.

Пелвиметрия

Пелвиметрията представлява изследване, чрез което се установяват диаметрите на таза в определени плоскости. Изледването се извършва най-често от акушер-гинеколог като се използва специален уред, наречен пелвиметър. Измерването на тазовите размери дават важна информация за наличие на отклонения от нормата. В зависимост от размерите се прави оценка дали малкият таз е достатъчно широк, за да пропусне плода по време на раждането. 

Образни изследвания

Образните изследвания имат висока диагностична стойност и дават точна информация относно структурата и размера на таза. Образните изследвания могат да включват:

• Ултразвуково изследване: използва се основно при планиране на раждане, за да се прецени съотношението между размерите на таза и големината на плода.
• Рентгенова пелвиметрия: основен метод за измерване на различните диаметри на таза. Изследването използва рентгенови лъчи, които излъчват йонизираща радиация. Поради това е важно ползите и потенциалните рискове от изследването да бъдат внимателно обсъдени с гинеколог, за да се вземе най-доброто решение за здравето на пациента и за безопасното протичане на бременността и раждането.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР): осигурява детайлно триизмерно изображение за визуализация на тазовите структури. За разлика от рентгеновата пелвиметрия, ядрено-магнитният резонанс не използва йонизираща радиация и може да бъде по-безопасен метод при бременни жени.

Заглавно изображение: BodyParts3D is made by DBCLS, CC BY-SA 2.1, via Wikimedia Commons
Изображения: freepik.com