Синдром на Елерс-Данлос

Синдром на Елерс-Данлос: наследствено нарушение на съединителната тъкан, което се дължи на дефект в синтеза на колаген и се класифицира в няколко основни типа (класически, васкуларен, хипермобилен, кифосколиозен, артрохалазия и дерматоспараксис). Съединителна тъкан е сложна смес от протеини и други вещества, които осигуряват здравина и еластичност на основните структури в тялото (кожата, стави, стените на кръвоносните съдове). Състоянието е известно още като хипереластична кожа. Колагенът в съединителната тъкан спомага на тъканите да се противопоставят на деформациите. В зависимост от индивидуални фактори, тежестта на синдрома може да варира от лека до животозастрашаваща. Хората, които имат синдром на Елерс-Данлос имат прекалено гъвкави стави и разтеглива кожа. Това може да се превърне в проблем, ако има рана, която изисква поставянето на шевове, защото кожата често не е достатъчно силна, за да ги задържи. При по-тежката форма на заболяването е възможно да настъпят разкъсвания на кръвоносни съдове, черва или матката.

Различните типове на синдрома на Елерс-Данлос са свързани с различни генетични причини, някои от които са наследени и се предават от родител на дете. Ако имате най-разпространените разновидности на синдрома има 50 процента шанс да предадете гена на всяко от децата си.

Синдромът на Елерс-Данлос се дължи на:

• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - мутации в гените.