Реактивна хипогликемия

Нивата на кръвната захар не са константни през денонощието, а търпят значителни промени след нахранване и след сън. За нормални нива на кръвна захар говорим, когато на гладно стойностите и са между 3,3-5,4mmol/l. За преддиабетно състояние се касае при наличие на т.нар. гранични стойности между 5,5-6,9mmol/l, а за диабет – над 6,9mmol/l.

Хипогликемията е медицински термин, с който се обозначава спад на кръвната захар под нормалните стойности, т.е. под 3,9mmol/l(70mg/dL). Реактивната хипогликемия, наричана също постпрандиална хипогликемия или “sugar crash” е един от двата вида хипогликемия, несвързана с диабет, появяваща се 2 до 5 часа след нахранване. Другият вид хипогликемия, несвързана с диабет, е хипогликемията на гладно.

Важно е да се отбележи, че ако не присъства хипогликемия по време на симптомите, то тогава се касае за адренергичен постпрандиален синдром(понятието идиопатичен постпрандиален синдром вече не се използва). При адренергичния постпрандиален синдром нивата на кръвната захар са в норма, но симптоматиката се манифестира вследствие автономната адренергична контрарегулация. Често синдромът е свързан с тревожност и емоционален стрес, както и при дисавтономни растройства.

Симптоми при реактивна хипогликемия

Проявите на реактивна хипогликемия обикновено започват в рамките на 2 до 4 часа след нахранване. Те може да включват:

• Лесна умора
• Треперене(тремор)
• Изпотяване
• Глад
• Повишен апетит
• Бледост на кожата и видимите лигавици
• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Безпокойство
• Ускорен пулс
• Зачервяване
• Студени крайници
• Дезориентация в пространството
• Двойно виждане(диплопия) или замъглено виждане

На какво може да се дължи реактивна хипогликемия

Както беше отбелязано, реактивната хипогликемия се появява изключително след нахранване.  Клинично, състоянието се наблюдава в три различни форми:

• Идиопатична реактивна хипогликемия – появява се до 180 минути след нахванване. Наблювада се най-вече в периода на пубертета при индивиди без затлъстяване и не е асоциирана с диабет. Повишената инсулинова чувствителност представлява характеристика на идиопатичната реактивна хипогликемия
• Храносмилателна реактивна хиогликемия – появява се в рамките на 120 минути след нахранване. Може да се дължи на ускорено изпразване на стомаха или поради преувеличен инкретинов ефект
• Късна реактивна хипогликемия – появява се между 240-300 минути след нахранване. Възможно е да се дължи на инсулинова резистентност, а оттам и забавената секреция на инсулин

Липсата на освобождаване на инсулин от първа фаза е предиктор както за диабет тип 1, така и за диабет тип 2, като това се счита и за най-ранния признак на неблагоприятните ефекти на хипергликемията върху бета-клетките на панкреаса, както и върху чувствителните към инсулин тъкани. Когато инсулиновият отговор от първа фаза намалее, първоначално нивата на кръвната захар започват да се повишават, което от своя страна води до късна, но прекомерна секреция на инсулин от втора фаза. Вследствие на това настъпва късна реактивна хипогликемия.

Повишените нива на инсулин също причиняват понижаване регулацията на инсулиновия пострецептор върху мастните и мускулните клетки, като по този начин намалява и инсулиновата чувствителност.

Реактивната хипогликемия се наблюдава при преддиабетни състояния, стомашно-чревни дисфункции, както и при хормонални дефицити. В зависимост от етиологичния фактор, реактивната хипогликемия може да се класифицира в следните групи:

• Хранителна хипогликемия – при дъмпинг синдром след стомашна резекция
• Хормонално обусловена хипогликемия – напр. при хипотиреоидизъм
• Helicobacter pylori-асоциирана хипогликемия – при H.pylori-индуциран гастрит някои автори предполагат, че бактериалната инфекция може да допринесе за появата на реактивна хипогликемия
• Вродени ензимни дефекти – галактоземия, чувствителност към левцин в дестката възраст, непоносимост към фруктоза
• Късна хипогликемия – при окултен диабет

Диагноза на реактивната хипогликемия

Според Националните институти по Здравеопазването на САЩ(National Institutes of Health, NIH), нивото на кръвната захар под 3,9mmol/l по време на симптомите, последвано от облекчение след хранене, потвърждава диагнозата за реактивна хипогликемия. Настоящ стандарт в доказването на реактивната хипогликемия се приема амбулаторното изследване на глюкоза(Ambulatory glucose profile, AGP).  Използването на глюкомер в домашни условия също може да улесни поставянето на диагнозата.

Други изследвания в диференциално-диагностичен план може да включват:

• Нива на тиреоидните хормони – T4, T3, TSH за изключване или доказване на хипотиреоидизъм
• Генетичен тест за доказване на фруктозна непоносимост
• Анамнестични данни за стомашна резекция, обуславящи наличието на дъмпинг синдром, а оттам и възможната поява на реактивна хипогликемия

Лечение на реактивната хипогликемия

Основно в лечението на реактивната хипогликемия остава промяната в диетата и начина на живот. На пациентите се препоръчва:

• Напълно изключване или силно ограничаване приема на захар, вкл. торти, бонбони, шоколади, сладкиши, плодови сокове и напитки и храни с добавена захар
• Малък или умерен прием на храни, богати на нишесте като макаронени изделия, картофи, ориз и зърнени закуски
• Включвайте в менюто си разнообразни храни от съответните основни групи – източници на протеин могат да бъдат яйца, мляко и млечни продукти, месо с ниско съдържание на мазнини като пилешко, пуешко, телешко, риба, тофу, леща, боб или други източници на протеин ако не с всяко хранене, то поне в закуската; замяна на белия хляб с пълнозърнест; замяна на плодовия сок с плодове, като норма се счита до 5 плода дневно; прием на храни, богати на фибри, както и прием на фибри самостоятелно като леща, боб, варива, листни зеленчуци, зеле, Psyllium husk, бамбукови фибри
• Поддържане на добра физическа активност, тъй като упражненията увеличават усвояването на кръвната захар, което от своя страна понижава прекомерното освобождаване на инсулин
• Хранене предимно със сложни въглехидрати, за да се предотврати бързото спадане на кръвната захар, в случай че човек консумира значителни количества въглехидрати
• Избягване на храни, сложни за преработка, съдържащи висок процент въглехидрати и мазнини, но не и протеини като пици, мекици, баници и всякакви пържени закуски

В обощение, диетата с ниско съдържание на мазнини, както и прием на чести, но малки порции храна, е първият избор на лечение на реактивната хипогликемия. Може да се използва петкратният модел на хранене, включващ закуска, обяд, вечеря и две междинни закуски. Краткотрайните и остри симптоми на състоянието се лекуват с малки количества бързоусвояеми сладки храни като сушени плодове, безалкохолни и плодови напитки, както и захарни изделия.

Специален клас антихипертензивни медикаменти, наречени калциеви антагонисти, могат да бъдат използвани при хипогликемия. Техният ефект е свързан с потискане навлизането на калций в посока от екстрацелуларното пространство към клетката или неготовото освобождаване от интрацелуларните депа. В конкретния случай инхибирането на калциевите канали върху панкреасните бета-клетки, предотвратява свръхпроизводството на инсулин след хранене.

Изображение: freepik.com;