Ранна поява на лунички

Ранна поява на лунички: представлява състояние, характеризиращо се с ранна поява на множество лунички.

Луничките наречени още ефелиди представляват многобройни малки пигметни петна с големина от просено до лещено зърно. Имат кръгла до неправилна полигонална форма, а цветът им е светложълт до червеникавокафяв при светлоруси и тъмнокафяв при брюнети. Те са гладки, разположени на нивото на кожата. Разполагат се най-често по местата изложени на слънчева светлина (бузи, нос, чело, клепачи), шия, рамена, зоната на деколтето, външната повърхност на ръцете. Луничките се появяват през пролетта, през лятото потъмняват и изчезват през зимата. Появяват се към 6-7 годишна възраст и се засилват около 25 годишна възраст. След 40 години обикновено изчезват.

Ранна поява на лунички обикновено има наследствен характер, тъй като се унаследяват по автозомно-доминантен начин или да се дължат на увеличеното натрупване на меланин, постоянните излагания на слънчеви лъчи или да са признак на заболяване, като ксеродерма пигментозум, чернодробни заболявания, синдром на Леопард (Leopard syndrome), синдром на Нунан (Noonan syndrome), болест на Адисон (Addison's disease), синдром на Туркот (Turcot syndrome), неврофиброматоза, рак на кожата, синдром на Джун-Томази (Jeune-Tommasi syndrome) и други.

Ксеродерма (Xeroderma), пигментна ксеродерма (Xeroderma pigmentosum) или меланоза е автозомно-рецесивно генетично заболяване на кожата, което се появява с повишена чувствителност към ултравиолетовите лъчи. Причината за възникване на заболяването е дефект в ензимите, които поправят ДНК, при настъпила повреда от ултравиолетовите лъчи. Ако бъдат засегнати тумор-супресорните гени или протоонкогените, може да се развие рак. Заболяването е открито от Мориц Капоши през 1870 г. Ксеродермата се характеризира с поява на еритемни и пигментни петна по откритите части на тялото, може да възникне фотофобия, конюнктивит, има повишен риск от развитие на базално-клетъчен карцином, меланом, има видими паякообразни кръвоносни съдове, болка в очите при излагане на светлина, слънчево изгаряне при минимален престой на слънце, поява на лунички, соларни кератози, кожата е суха, лющеща се, язви на роговицата. Заболяването се среща при всички раси, като честотата му е 1:250 000. Най-честата причина за смърт при хората, болни от пигментна ксеродермия е метастатичният малигнен карцином или сквамозният клетъчен карцином. В тежките случаи се забранява излагането на слънчева светлина. Заболяването се нарича още болест на вампирите, тъй като носителите на този синдром не могат да се излагат на слънчевите лъчи.