Пулсови промени

Пулсови промени: промяна в ритъма на пулса, което е свързано с отклонения в кръвното налягане и работата на сърцето. Големината на пулса се изследва и се определя, с цел да се оцени функционалното състояние на сърдечно-съдовата система. При добра напълненост и напрежение пулсът се определя като pulsus magnus (голям пулс). Може да се установи при хипертонична болест, емоционални вълнения, треска, невротични състояния и други. При слаба напълненост и обтегнатост на пулса се използва понятието pulsus parvus (малък пулс). Той се установява при пациенти в колапс, с остра сърдечна слабост, аортна стеноза и други. При лоша напълненост и слабо напрежение пулсът е едва доловим, мек и непълен и се нарича pulsus filiformis (нишковиден пулс, филиформен пулс). Характерен е за колапсни и шокови състояния, кръвоизливи и други.

Пулсовите промени могат да се дължат на:

• Болести на органите на кръвообращението - рестриктивна кардиомиопатия, синдром на Уолф-Паркинсон-Уайт (Wolff-Parkinson-White syndrome), удължен QT синдром (Long QT syndrome), митрална стеноза, митрална регургитация, аортна регургитация, аортна стеноза, аритмия, предсърдно мъждене, пролапс на митралната клапа.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - безпокойство, жълтеница, шок, тахикардия.
• Болести на дихателната система - респираторно заболяване.
• Психични и поведенчески разстройства - стрес, тревожност, паническа атака.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - тиреотоксикоза, микседем.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - отравяне с Дигоксин.
• Новообразувания - феохромоцитом.