Пукане, щракане на челюстта

› Въведение

› Какво представлява темпоромандибуларната става?

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Пукане, щракане на челюстта представлява поява на характерни звуци в областта на темпоромандибуларната става при движение на долната челюст. Това най-често се появява при отваряне и затваряне на устата, дъвчене или прозяване. Звуците могат да бъдат едностранни или двустранни, да се появяват периодично или да присъстват при почти всяко движение на долната челюст.

В повечето случаи пукане и щракането на челюстта произхождат от темпоромандибуларната става, която свързва долната челюст с черепа и осигурява движенията, необходими за хранене и говорене. Нейната функция зависи от работата на ставните повърхности, ставния диск, връзките и дъвкателните мускули.

Пукане и щракане на челюстта може да се дължи на някои от следните състояния:

• Болести на кожата и съединителната тъкан - синдром на Ehlers-Danlos, синдром на Marfan.
• Травми, отравяния и други външни въздействия - травма на долната челюст, увреждане на темпоромандибуларната става, разтягане на ставните връзки, фрактура на ставната глава на долната челюст.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - вродени аномалии на темпоромандибуларната става, хипоплазия на ставната глава на долната челюст.
• Болести на костно-мускулната система - остеоартроза на темпоромандибуларната става, ревматоиден артрит, ювенилен идиопатичен артрит, анкилозиращ спондилит, нарушения на дъвкателната мускулатура. 
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - бруксизъм, физиологично щракане на темпоромандибуларната става, ставна хипермобилност.
• Новообразувания - тумори в областта на темпоромандибуларната става.

Какво представлява темпоромандибуларната става?

Темпоромандибуларната става е разположена от двете страни на лицето, непосредствено пред ушите. Тя свързва долната челюст с черепа и осигурява движенията, необходими за дъвчене, говорене, преглъщане и прозяване. Двете стави работят едновременно, като позволяват на долната челюст да се движи в различни посоки.

Темпоромандибуларната става се състои от няколко основни структури:

• Ставна глава: представлява заоблената горна част на долната челюст, която участва в образуването на ставата и извършва движения при отваряне и затваряне на устата.
• Ставна повърхност на слепоочната кост: представлява вдлъбната област от черепа, в която се разполага ставната глава и спрямо която тя се движи.
• Ставен диск: разположен е между костните повърхности и е изграден от плътна фиброзна съединителна тъкан. Неговата роля е да разпределя натоварването, намалява триенето и осигурява плавното движение на челюстта.
• Ставна капсула и връзки: обгръщат и стабилизират ставата, като ограничават прекомерните движения и подпомагат правилното разположение на ставните структури.
• Дъвкателни мускули: осигуряват движенията на долната челюст и участват в контрола на силата и посоката на движение.

Темпоромандибуларната става има сложен механизъм на действие, тъй като съчетава два основни вида движения:

• Ротационни (въртеливи) движения: осъществяват се в началната фаза на отваряне на устата, когато ставната глава се завърта спрямо ставния диск.
• Транслационни (плъзгащи) движения: настъпват при по-широко отваряне на устата, когато ставната глава заедно с диска се придвижва напред по ставната повърхност на слепоочната кост.

Съчетаването на тези движения позволява долната челюст да се движи нагоре, надолу, напред, назад и настрани. При нормални условия движенията се извършват плавно и безболезнено благодарение на правилното разположение на ставния диск и координираната работа на дъвкателните мускули. Когато дискът се измести от нормалното си положение или се наруши синхронът между отделните ставни структури, могат да се появят характерните пукащи и щракащи звуци.

По-чести причини за възникване

Стрес

Продължителният стрес, тревожността и психоемоционалното напрежение могат да допринесат за появата на пукане и щракане на челюстта. При стресови ситуации често се наблюдава неволно стискане на зъбите и повишено напрежение в дъвкателната мускулатура, дори когато човек не осъзнава тези действия. Продължителното мускулно съкращение увеличава натоварването върху темпоромандибуларната става и може да предизвика скованост и дискомфорт при движение на долната челюст.

Разместване на ставния диск

Дисковото разместване е една от най-честите причини за щракане на челюстта. При това състояние хрущялният диск, разположен между ставните повърхности, променя нормалното си положение. При отваряне и затваряне на устата дискът може временно да се връща в правилната си позиция, което предизвиква характерен щракащ звук. В някои случаи разместването е съпроводено със силна болка, ограничена подвижност или блокиране на челюстта.

Бруксизъм

Бруксизмът представлява повтаряща се активност на дъвкателните мускули, характеризираща се със стискане или скърцане със зъби, най-често по време на сън, но и в будно състояние. Продължителното натоварване може да причини мускулна болезненост и да допринесе за развитието на темпоромандибуларни нарушения. Хората, страдащи от бруксизъм, често съобщават за сутрешна скованост, болка в областта на челюстта и главоболие.

Нарушения в захапката

Някои нарушения в съотношението между горните и долните зъби могат да променят начина на дъвчене и разпределението на натоварването върху дъвкателната система. При определени хора те могат да съществуват едновременно с мускулно напрежение и ставни оплаквания. Въпреки това неправилната захапка сама по себе си не е доказана като пряка и честа причина за пукане и щракане на челюстта.

Артрит на темпоромандибуларната става

Възпалението на темпоромандибуларната става може да бъде свързано със заболявания като ревматоиден артрит, псориатичен артрит и други възпалителни ставни заболявания. Възпалителният процес засяга ставната капсула и околните структури, като може да доведе до болка, оток, ограничена подвижност и промени в ставните звуци. При продължително протичане са възможни и структурни увреждания на ставата.

Травми на челюстта 

Удари в областта на лицето, падания, спортни травми или прекомерно разтягане на ставните структури могат да причинят увреждане на ставната капсула, връзките или ставния диск. В резултат могат да се появят пукане и щракане при движение, болка и затруднено отваряне на устата. При по-тежки травми са възможни изкълчване на ставата или фрактури на долната челюст.

Симптоми

Пукането и щракането на челюстта могат да бъдат изолирани прояви или да се съчетават с други симптоми в зависимост от основната причина.

Най-честите оплаквания включват:

Симптомите могат да варират по интензивност и продължителност. При някои хора се появяват периодично, докато при други могат да персистират продължително време.

Поставяне на диагноза

Диагностиката на пукането и щракането на челюстта се основава на подробна анамнеза, клиничен преглед и при необходимост допълнителни образни изследвания.

Основната цел е да се установи дали ставните звуци са изолирана, безсимптомна находка, или са свързани с темпоромандибуларно нарушение, изискващо лечение.

• Анамнеза: уточняват се началото и продължителността на оплакванията, честотата на щракането, наличието на болка, ограничена подвижност и блокиране на челюстта. Обръща се внимание на предходни травми, бруксизъм и фактори, които провокират или облекчават симптомите.
• Физикален преглед: включва оценка на движенията на долната челюст, измерване на максималното отваряне на устата и установяване на евентуално отклонение при движение. Чрез палпация се оценяват болезнеността на дъвкателните мускули и темпоромандибуларната става. При отваряне и затваряне на устата се проследяват наличието и характеристиките на ставните звуци.
• Стоматологичен преглед: включва оценка на състоянието на зъбите, захапката, наличието на патологично изтриване на зъбните повърхности и други признаци на бруксизъм. 
• Рентгенография: може да се използва за първоначална оценка на костните структури и установяване на определени структурни изменения. Не позволява надеждна визуализация на ставния диск. 
• Магнитнорезонансна томография (ЯМР): представлява основен образен метод за оценка на ставния диск и мекотъканните структури. Позволява установяване на дисково разместване и други вътреставни изменения. Назначава се при конкретни клинични показания по преценка на лекар, а не рутинно при всяко щракане.

Лечение

Пукането и щракането на челюстта невинаги изискват лечение, особено когато не са съпроводени с болка или затруднено движение. При наличие на оплаквания е необходимо да се установи причината за тяхната поява и да се оцени състоянието на темпоромандибуларната става. Изборът на лечение зависи от установените нарушения и може да включва различни медикаментозни, физиотерапевтични и други лечебни методи.