Постоянна периферна невропатия

Постоянна периферна невропатия: хронично увреждане на нервите в периферната нервна система, което клинично се изразява със загуба на усещане, тремор, изтръпване, болка, нарушена функция.

Периферната нервна система осъществява връзката между крайниците и органите в тялото с централната нервна система.

Постоянната периферна невропатия може да се дължи на:

• Болести на нервната система - атаксия на Фридрайх (Friedreich's ataxia), болест на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth disease), синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barré syndrome).
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - захарен диабет, порфирия, амилоидоза, хипотиреоидизъм.
• Болести на пикочо-половата система - хронична бъбречна недостатъчност.
• Болести на храносмилателната система - чернодробна недостатъчност.
• Психични и поведенчески разстройства - алкохолизъм.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - отравяне с тежки метали, органични съединения, отравяне с лекарствени средства, прием на токсични дози флуорохинолонови препарати, наранявания, компресия на нерв.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - отравяне с наркотици.
• Инфекциозни и паразитни болести - проказа, ХИВ, херпес зостер.
• Болести на органите на кръвообращението - инсулт.
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - системен лупус еритематозус, синдром на Сьогрен (Sjögren's syndrome).
• Фактори, влияещи върху здравното състояние - химиотерапия.