Понижен мускулен тонус на крайниците

Понижен мускулен тонус на крайниците означава редукция на тонуса на мускулите на краката и ръцете. Те са опуснати, а волевите движения - силно ограничени и затруднени.

Понижен мускулен тонус на крайниците се установява при: спастичност, церебрална парализа, дистония, метаболитни нарушения, синдром на Даун, синдром на Милър-Фишър (Miller-Fisher), мускулни заболявания, лезии на двигателните неврони, мускулна дистрофия тип Дюшен, хипернатремия, синдром на Гилен-Баре (Gullian Barre), увреждане на мозъка, хроничната възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия (CIDP), синдром на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth), спинална мускулна атрофия, болест на Тай-Сакс, амиотрофична латерална склероза, недостиг на някои от витамините от група В, токсично увреждане на нервите (арсен, живак, талий), синдром на Марфан, наркомания, травматични въздействия, чернодробна цироза, синдром на Прадер-Уили, нарушения на пероксизомната биогенеза.

Нарушения на пероксизомната биогенеза - група вродени нарушения на пероксизомни ензими. Вследствие на тяхната дисфункция, може да настъпят следните аномалии в организма: понижен мускулен тонус на крайниците, както и на цялото тяло, дисморфични черепно-лицеви характеристики, неврологична дисфункция, припадъци, холестаза, увеличен черен дроб, високо ниво на билирубин в кръвта, калцификация на краищата на костите, ризомелия (скъсяване на проксималната част на крайник), кисти на бъбреците, мозъчни малформации (поради неправилна миграция на неврони).