Пингвекула

› Въведение

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Пингвекула представлява надигнато образувание върху конюнктивата с характерен жълтеникаво-бял цвят. Образуванието е доброкачествено и се дължи на промяна на конюнктивата, свързана с натрупване на изменени еластични и колагенови влакна, както и на различни вещества, включително белтъци, липиди и в някои случаи калциеви соли. Състоянието се среща се по-често при хора, изложени продължително на слънчева светлина, вятър, прах, както и с напредване на възрастта. 

Конюнктивата представлява тънка, прозрачна лигавица, която покрива вътрешната повърхност на клепачите и бялата част на окото (склерата). Тя изпълнява важна защитна функция - предпазва окото от прах, микроорганизми и други външни дразнители. Пингвекулата е едно от най-честите доброкачествени изменения на повърхността на окото. В повечето случаи състоянието не причинява сериозни оплаквания и не засяга зрението, но понякога може да се възпали и да предизвика зачервяване и дискомфорт.

Пингвекула може да се наблюдава при някои от следните състояния: 

• Травми, отравяния и други външни въздействия - продължително излагане на ултравиолетово (UV) лъчение, хронично излагане на атмосферни дразнители (вятър, прах, пясък, сух въздух, дим), работа на открито, продължително излагане на неблагоприятни климатични условия.
• Болести на кожата и съединителната тъкан - дегенеративни промени на съединителната тъкан на конюнктивата.

По-чести причини за възникване

Ултравиолетови (UV) лъчи

Продължителното излагане на ултравиолетовите лъчи на слънцето е един от най-важните рискови фактори за развитието на пингвекула. UV лъчението предизвиква постепенно увреждане на клетките и съединителната тъкан на конюнктивата. Поради тази причина пингвекулата се среща значително по-често при хора, които работят или прекарват голяма част от деня на открито. Липсата на слънчеви очила с UV защита допълнително повишава риска.

Атмосферни дразнители

Постоянното излагане на вятър, прах, пясък, дим и сух въздух дразни повърхността на окото и предизвиква повтарящи се микроскопични увреждания на конюнктивата. С течение на времето тези хронични дразнения нарушават нормалната структура на тъканите и улесняват развитието на пингвекула.

Напреднала възраст

Рискът от поява на пингвекула нараства с възрастта. С течение на годините в тъканите на конюнктивата настъпват естествени промени, свързани със стареенето, като намалена еластичност, промени в колагеновите влакна и понижена способност за възстановяване след увреждане. Тези структурни изменения водят до образуването на характерното жълтеникаво, леко надигнато образувание върху бялата част на окото. В комбинация с дългогодишното въздействие на външните фактори това значително увеличава вероятността за развитие на заболяването.

Синдром на сухото око 

При синдрома на сухото око количеството или качеството на слъзния филм е нарушено, което води до недостатъчно овлажняване на очната повърхност. В резултат конюнктивата става по-уязвима към въздействието на външните дразнители и хроничното възпаление. Макар сухото око да не е пряка причина за пингвекулата, то може да допринесе за нейното развитие и да усили симптомите при вече съществуващо образувание.

» Повече информация по темата: Синдром на сухото око 

Симптоми

Развитието на пингвекула обикновено е бавно и протича в продължение на години. В началото тя е малка и често остава незабелязана, но с времето може постепенно да увеличи размерите си. При някои хора се наблюдава само на едното око, докато при други се развива двустранно, като големината на образуванията не винаги е еднаква. 

В повечето случаи пингвекулата не причинява оплаквания и се открива случайно по време на профилактичен очен преглед. Когато образуванието е по-голямо или се възпали (пингвекулит), могат да се появят различни симптоми, свързани с дразнене на очната повърхност. Най-често оплаквнаията включват: 

• Жълтеникаво, леко надигнато образувание върху бялата част на окото
• Усещане за чуждо тяло в окото
• Сухота в окото
• Парене или щипане
• Зачервяване на окото
• Дразнене и дискомфорт
• Сърбеж
• Повишено сълзене 
• Чувствителност към светлина (фотофобия)
• Усещане за сухота или „пясък“ в окото

Поставяне на диагноза

Диагнозата пингвекула се поставя от офталмолог (очен лекар) след преглед на окото. В повечето случаи не са необходими сложни изследвания, тъй като образуванието има характерен външен вид и може да бъде разпознато при стандартния очен преглед. При необходимост лекарят може да назначи допълнителни изследвания, за да изключи други заболявания на очната повърхност.

• Очен преглед: Офталмологът оглежда внимателно окото и оценява местоположението, големината, формата и вида на образуванието.
• Изследване със срязана лампа: Използва се специален микроскоп, който позволява детайлно оглеждане на конюнктивата, роговицата и останалите структури на предния очен сегмент.
• Оценка на слъзния филм: При наличие на сухота в очите могат да бъдат извършени тестове за оценка на количеството и качеството на сълзите.
• Диференциална диагноза: Птеригиум, конюнктивална киста, конюнктивален невус, лимбален дермоид, конюнктивална интраепителна неоплазия (CIN), плоскоклетъчен карцином на конюнктивата, конюнктивален папилом, липодермоид, чуждо тяло на конюнктивата, еписклерит, склерит.

Лечение

В повечето случаи пингвекулата не изисква активно лечение, тъй като е доброкачествено образувание и не застрашава зрението. Терапия се прилага само когато причинява дискомфорт, възпаление или създава значителен козметичен проблем. Лечението се определя от офталмолог според тежестта на симптомите.

• Изкуствени сълзи: Овлажняват очната повърхност и облекчават симптоми като сухота, парене, дразнене и усещане за чуждо тяло.
• Противовъзпалителни капки за очи: При възпаление на пингвекулата (пингвекулит) лекарят може да предпише противовъзпалителни капки, които намаляват зачервяването, отока и дискомфорта. Те трябва да се използват само по лекарско предписание.
• Предпазване от външни дразнители: Носенето на слънчеви очила с UV защита и избягването на прашна, ветровита и суха среда могат да намалят дразненето и да забавят прогресирането на промените.
• Хирургично отстраняване: Оперативното лечение се прилага рядко. То се препоръчва, когато пингвекулата причинява постоянен дискомфорт, чести възпаления, затруднява носенето на контактни лещи или представлява значителен козметичен проблем. Интервенцията обикновено е кратка и се извършва с местна упойка.