Обструкция (запушване) на пикочния мехур

› Въведение

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Обструкция на пикочния мехур представлява затруднение в отделянето на урина от пикочния мехур. В резултат на това се нарушава оттичането на урина към уретрата и тя се задържа в пикочния мехур. Причините за обструкция са разнообразни и могат да включват различни анатомични аномалии, функционални разстройства или механични фактори, които частично или напълно блокират потока на урина. Ако не се отстрани навреме, обструкцията на пикочния мехур може да доведе до различни усложнения, включително повишен риск от инфекции на пикочните пътища, задръжка на урина и прогресивно увреждане на бъбречните структури.

Обструкцията на пикочния мехур може да се дължи на:

• Заболявания на отделителната система - доброкачествена хипертрофия на простатата, камъни в пикочния мехур, уретрални стриктури, обструктивна нефропатия.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини – травма на таза, наличие на чуждо тяло в пикочния мехур.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - везикоуретерален рефлукс.
• Други - цистоцеле, ингвинална херния, неврогенен пикочен мехур. 
• Новообразувания - рак на простатата, тумор на пикочния мехур, тумор в бъбреците, рак на дебелото черво, рак на матката, рак на яйчниците, друг тумор в тазовата област.

По-чести причини за възникване

Хиперплазия на простатата

Доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ), позната още като хипертрофия на простатата, е сред водещите причини за обструкция на пикочния мехур, особено при мъже над 50-годишна възраст. Състоянието се характеризира с уголемяване на простатната жлеза, което се дължи на комбинация от фактори - напреднала възраст, хормонален дисбаланс, генетична предиспозиция, наднормено тегло и наличие на хронични заболявания. Простатната хиперплазия може дълго време да протече без оплаквания, но с времето разрастването на простатната тъкан започва да притиска уретрата, блокирайки нормалния поток на урина. Това често води до симптоми като промяна в струята на урината, често уриниране, болка или парене при уриниране и чувство за непълно изпразване на пикочния мехур.

» Повече информация по темата: Хиперплазия на простатата

Камъни в пикочния мехур

Камъните в пикочния мехур представляват твърди образувания, които могат да затруднят нормалното евакуиране на урина и да предизвикат запушване на пикочния мехур. В зависимост от мястото на възникване камъните в пикочния мехур се разделят на първични и вторични. Те могат да се формират директно в пикочния мехур вследствие на продължителна задръжка на урина и утаяване на минерални соли с повишена концентрация. В някои случаи камъните попадат в пикочния мехур от по-горен отдел на отделителната система. Най-често това са бъбречни камъни с по-малки размери, които вторично нарастват в пикочния мехур. 

Тумор на пикочния мехур 

Туморите в пикочния мехур, било то доброкачествени или злокачествени, също могат да бъдат причина за обструкция. Запушването на пикочния мехур може да се наблюдава при тумори с по-големи размери, особено такива разположени в близост до шийката на мехура - мястото където пикочния мехур преминава в уретрата. Освен запушване, развитието на туморен процес може да се проявяви с често и болезнено уриниране, наличие на кръв в урината и системни симптоми като отпадналост, слабост, умора, изпотяване и загуба на тегло. Ранната диагностика е от ключово значение за започване на подходящо лечение, което в зависимост от стадия може да включва оперативна интервенция, химиотерапия или лъчетерапия.

Неврогенен пикочен мехур

Представлява функционално нарушение на пикочния мехур, което възниква поради увреждане на нервната система. Неврогенен пикочен мехур може да се наблюдава при заболявания като множествена склероза, болест на Паркинсон, дискова херния, операции и травми в областта на гръбначния мозък, туморни процеси и други. Състоянието се характеризира с прекомерна активност на детрузора - мускула, който контролира отваряне и затварянето на пикочния мехур. В резултат на това възниква функционална обструкция, която води до задържа на урина и повишено налягане в пикочния мехур. 

Симптоми

Обструкцията на пикочния мехур може да доведе до развитиe на различни симптоми, които варират в зависимост от степента на запушването.

• Често уриниране: наблюдават се чести позиви за уриниране, обикновено на малки порции урина. 
• Болка: може да се прояви в различна степен от лек дискомфорт до силна болезненост. Най-често болката възниква по време на уриниране, но при пълна обструкция може да се появи и в покой. 
• Промяна в струята на урината: струята може да бъде по-слаба, тънка и на моменти прекъсваща. 
• Хематурия: представлява наличие на кръв в урината, най-често вследствие на травма, наличие на камък или чуждо тяло в пикочния мехур, както и при развитие на туморен процес.
• Задръжка на урина: възниква при по-сериозно запушване на пикочния мехур, което затруднява отделянето на урина. Острата задръжка и пълна липса на урина е спешно състояние, което изисква незабавна медицинска намеса.
• Чувство за непълно изпразване на пикочния мехур: характеризира се с позиви за уриниране, въпреки че пикочния мехур е изпразнен. 
• Повишена телесна температура: може да се наблюдава при развитие на инфекция на пикочните пътища, причинена вследствие от продължителната задръжка на урина в пикочния мехур.  

Диагноза

За установяване на обструкция (запушване) на пикочния мехур е необходимо да потърсите медицински специалист, който да назначи необходимите лабораторни и образни изследвания. 

Ехография: обикновено е първи метод за диагностициране поради високата достъпност, неинвазивния характер на процедурата, както и липсата на рискове и болка за пациента. При наличие на обструкция обикновено се наблюдава наличие на остатъчна урина в пикочния мехур. Възможно е да се установи причината, която е довела до запушване (камък, стеснение, туморен процес, вродена аномалия).

Цистоскопия: представлява инвазивен ендоскопски метод, който дава възможност да се визуализира вътрешността на пикочния мехур с помощта на тънък инструмент, наречен цистоскоп. Освен за визуализация, цистоскопията може да се използва за извършване на биопсия и отстраняване на камъни в пикочния мехур. 

Микционна урография: представлява рентгеново изследване, при което се въвежда контраст през уретрата и това позволява да се визуализира пикочната система по време на уриниране. Изследването дава възможност да се проследи динамиката на пълнене и изпразване на пикочния мехур, което е особено полезно при наличие на стриктури и функционални нарушения като рефлукс на урина или неврогенен пикочен мехур. 

Компютърен томограф: при невъзможност за добра визуaлизация и недостатъчна информация от предишните методи. Компютърният томограф осигурява триизмерен образ на пикочния мехур и околните структури, разположени в малкия таз.  

Лабораторни изследвания: изследването на кръв и анализът на урина са задължителни методи в диагностичния процес. При кръвните изследвания се проследяват стойностите на урея и креатинин, които дават информация за бъбречната функция. Повишените нива на тези показатели сигнализират за някакъв вид бъбречна вреда. Важно е да се проследят и стойностите на електролити, тъй като обструкцията може да доведе до нарушение в киселинно-алкалното равновесие на организма. 

Лечение

Лечението зависи от степента и причината за възникване на обструкция на пикочния мехур. То може да включва:

Поставяне на катетър - катетърът представлява дълга тръбичка, която преминава през уретрата и достига до пикочния мехур. Поставянето на катетър в някои случаи е достатъчен метод, чрез който се преодолява обструкцията и веднага се възстановява оттичането на урината. 

Медикаментозно лечение - обикновено се използват медикаменти, които водят до релаксиране на гладката мускулатура като по този начин подобряват уринарния поток. Също така лекарят може да назначи антибиотици при установена инфекция на пикочните пътища. 

Хирургическо лечение - използва се в случаи когато медикаментозно лечение не е достатъчно или при налични на механична пречка, която трябва да бъде отстранена оперативно. Най-често към хирургическо лечение се пристъпва при стриктури, вродени аномалии, наличие на камъни или туморни процеси в пикочния мехур. 

Изображения: freepik.com