Нитрити в урината

› Въведение

› Какво представляват нитрити в урината?

› Причини за наличие на нитрити в урината

› Симптоми

› Как се изследват нитрити в урината? 

› Лечение

› Профилактика

Въведение

Нитрити в урината представлява изследване на урина, чрез което се установява наличието на определено количество нитрити в нея. Множество тестове могат да бъдат извършени на урината с цел откриването на конкретно вещество като отпадъчен продукт получен вследствие на бъбречната функция. Отпадъчните материали могат да включват минерали, течности и други вещества. Установяването на нитрити в урината е показател за наличие на бактериална инфекция в уринарния тракт. Бактериите продуцират ензим, който превръща нитратите в нитрити и те биват открити при изследване на урината.

Какво представляват нитрити в урината?

Нитратите и нитритите са органични съединения, които имат сходна химическа структура – в основата и на двете съединения стои азотен атом, като при нитрата той е свързан с три молекули кислород, а при нитрита с две молекули кислород. Нитратите се срещат естествено в околната среда, предимно във водата и почвата. Те постъпват в организма ни най-често чрез консумация на питейна вода и различни хранителни продукти. Зеленчуци като спанак, броколи, маруля и целина съдържат високи нива на нитрати. След постъпването им в организма, нитратите могат да претърпят редукция на единия кислороден атом, в резултат на което се образуват нитрити. 

При нормални обстоятелства, в урината на човек не присъстват нитрити. Тяхното повишено количество е индикатор за наличие на бактериална инфекция в някой от отделите на уринарния тракт. Някои от бактериите продуцират специален ензим, наречен нитрат-редуктаза, който участва в превръщането на нитратите в нитрити. 

Причини за наличие на нитрити в урината

Цистит

Циститът е едно от най-широко разпространените урологични заболявания. Заболяването засяга предимно женския пол, но не е изключено да се наблюдава и при мъже. Циститът представлява възпаление на лигавицата на пикочния мехур. В повечето случаи, има инфекциозен характер и възниква като резултат от навлизането на бактерии в пикочния мехур. Най-често срещаният причинител на цистит е бактерията Escherichia coli, следвана от други бактериални видове като Enterococcus faecalis, Klebsiella pneumoniae и Proteus mirabilis. 

Уретрит

Уретритът е една от най-често срещаните инфекции на пикочните пътища. Заболяването се проявява с възпаление на уретрата, която представлява пикочния канал, изхвърлящ урина от пикочния мехур извън тялото. Уретритът най-често се предава по полов път и се среща предимно във възрастта от 20 до 35 години. Рискови фактори за развитието му са понижена функция на имунната система, множество сексуални партньори, незащитен полов акт, използване на катетър и други. В зависимост от причинителя, уретритът се класифицира като:

• Гонококов уретрит: причинителят е бактерията Neisseria gonorrhoeae
• Негонококов уретрит: може да се причини от различни видове бактерии, вируси или гъбички. Сред най-честите микроорганизми са - Chlamydia trachomatis, Mycoplasma genitalium, Trichomonas vaginalis, Herpes Simplex Virus (HSV).

Простатит

Простатитът представлява възпаление на простатната жлеза, което възниква най-често вследствие на бактериални инфекции. Простатната жлеза има характерна форм ана орех и се разполага под пикочния мехур на мъжете. Възпалението на жлезата може да бъде остро или хронично в зависимост от дължината на протичането. Острият простатит започва внезапно и симптомите се развиват изключително бързо. При хроничният простатит се наблюдава по-лек ход на заболяването като симптомите периодично се проявяват и изчезват. Хроничният простатит в някои случаи може да протече безсимптомно и възпалението да се развива с месеци или дори години преди да бъде диагностицирано. 

Пиелонефрит

Пиелонефритът е бъбречно заболяване, което се характеризира с възпаление на легенчето и паренхима на бъбреците. Пиелонефритът много често е вторично състояние, което започва като инфекция на пикочните пътища. При липса на адекватни мерки и лечение, бактериите в долния уринарен тракт могат да се изкачат по асцендентен път до бъбреците и да предизвикат развитие на възпалителен процес. 

Симптоми

Присъствието на нитрити в урината обикновено е признак на развиващ се инфекциозен процес в пикочо-половата система и се съпътства от следните симптоми:

• Повишена честота на уриниране
• Болезнено уриниране (дизурия)
• Постоянни позиви за уриниране
• Промяна в цвета на урината
• Болки в кръста или долната част на корема
• Висока температура
• Гадене и повръщане

Как се изследват нитрити в урината?

Възникването на симптоми, свързани с нарушение в уринирането , е индикация да се потърси медицинска помощ и да се направи лабораторно изследване на урината. За изследването е небходимо да се използва първа сутрешна урина, съхранена в стерилен контейнер. Нитритите са специфичен диагностичен маркер в урината, тъй като в нормални условия не присъстват в нея. Положителният резултат за нитрити в урината е индикатор за наличие на пикочо-полова инфекция и присъствие на нитрат-редуциращи бактерии. За идентифицирането на точният вид микроорганизми е необходимо допълнително микробиологично изследване на урината. Методът се нарича урокултура и представлява метод, при който чрез посявка върху подходяща среда се изолира специфичната бактерия. 

Отрицателният резултат на нитрити в урината не изключва наличието на инфекциозен процес в пикочните пътища или бъбреците, тъй като възпалението може да бъде причина от действието на бактерии, които не превръщат нитратите в нитрити. 

Лечение 

Наличието на нитрити в урината е индикация да потърсите лекар и да бъде назначено подходящо лечение. Основното лечение при наличие на нитрити в урината е антибиотичната терапия, която цели да премахне етиологичният причинител, а именно бактериите. Изборът на антибиотик се прави спрямо анализът от урокултурата и наличната антибиограма. Сред най-често използваните медикаменти са антибиотици от класа на цефалоспорините, флуорхинолоните или триметоприм-сулфаметоксазол (бисептол). 

Обикновено курса на лечение за неусложнени инфекции е в диапазона от 7 до 10 дни. Важно е в края на седмицата да се проследят лабораторните показатели и да се оцени ефекта от провежданата антибиотична терапия. При персистиран ен аинфекциозния процес или влошаване на симптомите и възникване на усложнения може да се наложи хоспитализация и провеждане на болнично лечение. 

Профилактика

За предотвратяване риска от наличие на нитрити в урината и развитие на уринарна инфекция се препоръчват следните съвети:

• Поддържане на добра лична хигиена.
• Редовно измиване на гениталната област .
• Избягване на ароматизирани продукти и сапуни, които могат да раздразнят уретрата.
• Уриниране след сексуален контакт с цел изхвърляне на навлезли бактерии извън тялото.
• Прием на достатъчно вода ежедневно с цел поддържане на добра хидратация.
• Често изпразване на пикочния мехур, за да се предотрвати задръжката на урина и размножаването на бактерии.
• Придържане към здравословна диета, богата на зеленчуци и плодове, която подпомага имунна система да се пребори с микроорганизмите.