Непостоянна депигментация на кожата

Непостоянна депигментация на кожата представлява състояние, при което се появяват места по кожата с области на загуба на оцветеност.

Непостоянна депигментация на кожата може да се дължи на фоточувствителност, слънчева кератоза, ектодермална дисплазия, еритразма, меланом, невуси (бенки), болест на Адисон (Addison), гъбична инфекция, атопичен дерматит, питириазис алба, мелазма, витилиго, лъчева терапия, дискоиден лупус, бременност, вродена дискератоза, левкоплакия, фокална дермална хипоплазия (синдром на Голц), синдром на Ротмънд-Томсън, синдром на Киндлер (Kindler), липса на меланин, контактен дерматит, албинизъм, синдром на Ваарденбург, туберозна склероза, проказа, синдром на Ангелман (Angelman) и др.

Синдромът на Ротмънд-Томсън (Rothmund–Thomson) е известен още като пойкилодерма атрофиканс с катаракта и е автозомно рецесивно рядко срещано кожно заболяване. Характеризира се с области на непостоянна депигментация на кожата, преждевременно побеляване на косата, алопеция, мехури по кожата, хиперкератотични лезии, телеангиектазии, атрофия на кожата, остеосарком, хиподонтия, хипогонадизъм, липса на коса, вежди, мигли, вродени костни дефекти, непостоянна еритема на кожата, фоточувствителност, дистрофия на роговицата.