Нарушена сетивност на черепномозъчните нерви

Нарушена сетивност на черепномозъчните нерви: представлява състояние, при което се установява промяна в сетивните възприятия на главномозъчните нерви. Нарушената сетивност може да доведе до усещания, като мравучкане, изтръпване, боцкане, парене, скованост, слабост в дадената зона.

Черепномозъчните нерви (Nervi craniales) представляват нерви, излизащи директно от мозъчния ствол на главния мозък. При човека черепномозъчните нерви са 12 чифта. По своята функция те са соматични нерви - сетивни, моторни и смесени. По именно се означават както следва: обонятелен (Nervus olfactorius), зрителен (Nervus opticus), очедвигателен (Nervus oculomotorius), макаровиден (Nervus trochlearis), троичен (Nervus trigeminus), отвеждащ (Nervus abducens), лицев (Nervus facialis), слухово-вестибуларен (Nervus vestibulocochlearis), езиково-гълтачен (Nervus glossopharyngeus), блуждаещ (Nervus vagus), добавъчен (Nervus accessorius), подезичен (Nervus hypoglossus).

Нарушена сетивност на черепномозъчните нерви може да се дължи на:

• Болести на органите на кръвообращението - инсулт.
• Болести на нервната система - синдром на Хорнер (Horner's syndrome), парализа на Бел (Bell's palsy), увреждане на моторните неврони.
• Новообразувания - мозъчен тумор, аденом на хипофизата.
• Болести на окото и придатъците му - тумор на хиазма оптици.
• Болести на ендокринната система - захарен диабет.