Отлагане на мед около ириса

Отлагане на мед около ириса: представлява патологично състояние, което се характеризира с отлагане на мед под формата на пръстени около ириса на окото. Тези кръгове се наричат пръстени на Кайзер-Флайшер (Kayser-fleischer rings). Пръстените могат да имат различна пигментация, но по-често са с кафяво-зелен или златисто-кафяв цвят. Те са наречени на своите откриватели д-р Бернхард Кайзер и д-р Бруно Флайшър, които ги описват за първи път през 1902 г. и 1903 г.

Отлагане на мед около ириса е много характерен белег за болестта на Уилсън.

Болестта на Уилсън (Wilson's disease-like Kayser-fleischer rings) е заболяване, дължащо се на прекомерното натрупване и отлагане на мед в организма. Най-възловите места, на които мед се отлага в най-голямо количество са роговицата, ЦНС, черния дроб и бъбреците. Началото на заболяването започва неусетно и се развива бавно във времето. Острата форма протича с бързоразвиваща се чернодробна недостатъчност (в около 5% от случаите) и бързо настъпваща вътресъдова хемолиза (разрушаване на еритроцитите). Развива се чернодробна цироза, иктерус, хепатит, хемолитична анемия. Симптомите от страна на нервната система включват развитие на чернодробна енцефалопатия (обърканост, кома, гърчове, оток на мозъка), промени в поведението, загуба на памет, леки когнитивни нарушения, развитие на синдром на Паркинсон (тремор, ригидност, проблеми с координацията). Психичните промени включват тревожност, депресия, психоза. Най-характерният признак за болестта е появата на тъмни кръгове в периферията на роговицата, т.нар. пръстени на Кайзер-Флайшер, които се наблюдават в около 95% от пациентите болни от болестта на Уилсън. Съпровождащи симптоми, които могат да съпътстват заболяването включват преждевременно развитие на остеопороза, сърдечни проблеми (кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност, аритмии), менструални проблеми, панкреатит, болка в дясното подребрие, хабитуален аборт, хипопаратиреоидизъм, лесна уморяемост, гадене, анорексия, повръщане, безплодие, загуба на тегло, намаляване на окосмяването. Заболяването е описано за първи път от британския невролог Самюел Уилсън през 1912 г. Причината за заболяването е дефект в ген (АТP7B) в хромозома 13. Болестта засяга 1:30 000 души.