Трудно отваряне на устата

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми    

› Кога да посетите лекар?

› Лечение

Въведение

Трудно отваряне на устата означава нарушение в подвижността на долната челюст, при което отварянето на устата е затруднено и в повечето случаи съпроводено с болка.

Механизмът на отваряне на устата включва едновременното действие и координация на дъвкателните мускули, темпоро-мандибуларната става, лигаменти и моторни нерви, които осигуряват подвижност на долната челюст. Нормалният диапазон на отваряне на устата е в границите от 4 до 6 см. Той е индивидуален за всеки човек и варира в зависимост от пола, възрастта и други фактори. За ограничен диапазон на долната челюст може да се говори при невъзможност за отваряне на устата по-широко от 3.5 см.

Трудно отваряне на устата може да се дължи на следните причини:

• Болести на храносмилателната система - абсцес в устната кухина, зъбен кариес, флегмон.
• Травми и други външни фактори - костни фрактури, радиация, увреждане на троичния нерв.
• Болести засягащи темпоро-мандибуларната става - артрит, бруксизъм, остеомиелит.
• Новообразувания - туморен процес в областта на челюстите.
• Инфекциозни заболявания и паразитози - тетанус, заушка.
• Дегенеративни заболявания - остеоартроза, ревматоиден артрит, множествена склероза.
• Болести на нервната система - мозъчни тумори, нервалгия, епилепсия, менингит.
• Вродени аномалии и зъбни деформации - микрогнатия, синдром на Пиер Робин, синдром на Тричър Колин   
• Страничен ефект при прием на медикаменти - антипсихотици, антидепресанти, антиеметици, антиконвулсанти.
• Психологически фактори - стрес, безпокойство, напрежение.

По-чести причини за възникване

Нарушения на темпоро-мандибуларната става

Артрит: темпоро-мандибуларната става свързва долната челюст с черепа като тя участва в процесите на отваряне и затваряне на устата. Артритът представлява възпаление на ставата, което води до усещане за силен дискомфорт и болка. В хода на възпалителния процес се развива оток в ставата и се наблюдава подуване. Отокът може да се разпространи в съседните тъкани и да окаже компресия на дъвкателните мускули, което води до затруднение в отварянето на устата. 

Бруксизъм: състояние, характеризиращо се с несъзнателно скърцане или стискане на зъбите. Хроничният бруксизъм може да доведе до мускулно напрежение, болка в челюстта и дисфункция на темпоро-мандибуларната става. Стискането на зъби обикновено се поражда от стрес и може да се наблюдава както през деня, така и по време на сън. С течение на времето бруксизмът може да допринесе за структурно увреждане на темпоро-мандибуларната става и околните тъкани.

Дегенеративни заболявания

Остеоартроза: представлява хронично заболяване, характеризиращо се с износване на ставния хрущял. Заболяването е характерно за хора в напреднала възраст и е съпроводено с постоянни болки в засегната става. При остеоартроза на темпоро-мандибуларната става се проявяват симптоми като прищракване и пукане на челюстта при говор или хранене. Тези симптоми са свързани с възникващите деформации и промени в структурата на ставата в хода на заболяването.

Ревматоиден артрит: автоимунно заболяване, което води до симетрично възпаление на ставите и наличие на множество извънставни промени. В хода на ревматоидния артрит се засягат основно малките стави на ръцете и краката, но с разпространение на процеса може да се засегнат и темпоро-мандибуларните стави. Ревматоидния артрит води до прогресиращо ставно разрушаване и силни болки при движение на дадената става.

Повече информация по темата: Ревматоиден артрит

Нарушения в устната кухина

Те могат да включват разнообразни патологии като зъбни деформации, неправилна захапка, кисти, тумори обхващащи челюстите и други. При наличие на възпалителни процеси се наблюдава изявен дискомфорт и невъзможност за пълно отваряне на устата поради възникналия оток. Към възпалителните състояния спадат зъбните абсцеси, които имат точна локализация и флегмонът, който представлява генерализиран процес на дифузно възпаление, който може да обхване и цялата устна кухина.

Травми в областта на главата

След петърпяване на травма в областта на главата или шията, е възможно да има данни за костни фрактури, засягащи горната или долната челюст. Освен фрактури, травмата може да е предпоставка за дислокация на темпоро-мандибуларната става и нараняване на околните меки тъкани. Долната челюст (мандибула) е място, което е силно податливо на травми и поради това сравнително често се наблюдават състояния, при които има ограничение в движението на челюстта.

Психологически фактори

Трудното отваряне на устата може да се дължи на повишени нива на стрес и тревожност при дадени индивиди. Ежедневното напрежение върху психиката може да подтикне човек към неволево стискане или търкане на зъбните редици, което в повечето случаи влияе негативно върху нормалната функция на долната челюст. Голяма част от хората, страдащи от болка при отваряне на устата, свързват появата на симптомите с някаква емоционална случка. Психологическата травма може да доведе до защитна реакция под формата на мускулни спазми, които в някои случаи обхващат и дъвкателните мускули.

Страничен ефект на медикаменти

Приемът на определени лекарства може да доведе до нежелани действия и затруднения в процеса на отваряне и затваряне на устата. Данни за такива странични ефекти има основно при медикаменти, които имат действие върху централната нервна система на човек. Те могат до повлияят на невротрансимитерите, участващи в двигателната функция, и да доведат до повишен мускулен тонус и затруднение в движението на долната челюст.

Вродени аномалии

Мигрогнатия: състояние, което се характеризира с по-малка от нормалните размери долна челюст. Микрогнатия може да доведе до неправилна захапка и затруднено отваряне на устата.

Синдром на Пиер Робин: заболяване, което включва комбинация от недоразвита и малка долна челюст (микрогнатия), изместване на езика към задната част на устната кухина (глосоптоза) и цепнатина на небцето. Присъствието на тези деформации води до затруднено дишане, трудности при говор и хранене, които са свързани със затрудненото отваряне на устата. 

Синдром на Тричър Колинс: генетично заболяване, при което се наблюдават множество аномалии в областта на лицето и черепа. Синдромът се характеризира с недоразвити скули, небце и челюсти. Болните страдат от затруднения с дъвченето, преглъщането и имат ограничение при отваряне на устата си. 

Симптоми

Трудното отваряне на устата много често е придружено и от други симптоми, които могат да варират в зависимост от основната причина и тежестта на състоянието. Честите симптоми са следните:

• Болка 
• Дискомфорт
• Главоболие
• Скованост на дъвкателните мускули
• Щракане или пукане при движение на челюстта 
• Затруднения при хранене, говорене и прозяване
• Заключване на челюстта само в отворено/затворено положение

Кога да посетите лекар?

Ако изпитвате затруднение при отваряне на устата си и това продължава повече от няколко дни или е придружено с други оплаквания, е важно да посетите медицински специалист. Ранната намеса на лекар е необходима за установяване на основната причина за възникване и предотвратяване на потенциални усложнения. Диагностицирането се осъществява най-често от зъболекар, лицево-челюстен хирург, ревматолог или ортопед. Важно е да се направи оценка на степента на отваряне на устата и диапазона на движение на долната челюст. В някои случаи, например при наличие на данни за травма в областта на главата, могат да бъдат назначени образни изследвания като рентгеновата снимка, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и др. Чрез образните изследвания може да се оцени структурата на челюстите, темпоромандибуларната става и да се идентифицират костни фрактури, различни аномалии или деформации.

Лечение

Трудното отваряне на устата обикновено се лекува комплексно с медикаменти, облекчаващи симптомите, както и други методи включващи упражнения за раздвижване, физиотерапия и масажни техники. Подходът на лечение трябва да се съобрази спрямо структурата, която е засегната и предизвиква затруднения в отварянето на устата. Ако подлежащата причина за възникване на симптома е прекомерното скърцане със зъби (бруксизъм) се препоръчва използване на предпазител за зъби. Той се изготвя индивидуално спрямо захапката на пациента и предпазва от прекомерното триене между горната и долната зъбна редица. Лекарствата, които се препоръчват за овладяване на симптомите, спадат към групата на аналгетиците, нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВЛ) и мускулните релаксанти. В случаи, че трудното отваряне на устата е вследствие на възпалителен процес, лечението включва прием на антибиотик. Стоматологично лечение е необходимо при установяване на зъбен кариес, абсец, флегмон в устната кухина или при необходимост от корекция на захапката и наличие на други зъбни аномалии. При някои по-тежки случаи се препоръчва лечение чрез инжектиране на ботокс в дъвкателния мускул, с цел да се блокират временно нервите сигнали и да се възстанови трудното отваряне на устата.

Изображения: freepik.com