Ендомиокардна фиброза

Ендомиокардна фиброза: прогресивно заболяване с неизвестен произход, което има сериозни отражения върху сърцето. Характеризира се с удебеляване на лигавицата, покриваща вътрешната повърхност на сърцето, което води до замяна на нормалните клетки с фиброзна тъкан. Този процес прогресира и води до стесняване на сърдечните кухини, а постепенно може да бъдат обхванати клапите между камерите на сърцето, както и сухожилните сърдечни хорди (chordae tendineae). Ендомиокардната фиброза е форма на ендомиокардната (еозинофилна) болест. Заболяването се среща по-често в тропическите и субтропическите региони.
Ендомиокардна фиброза (EMF) е заболяване, което е възможно да бъде объркано с другата клинична форма на ендомиораднната болест - ендокардит на Льофлер (Loeffler endocarditis). Ендокардитът на Льофлер е смятан от някои клиницисти за по-ранен етап на ендомиокардната фиброза, но въпреки това тази идея остава спорна. Ендокардитът на Льофлер е рядко заболяване с неизвестен произход, се характеризира с патологично увеличение на броя на конкретни бели кръвни клетки (еозинофилия), фиброза на ендокарда и възпаление на малките кръвоносни съдове (артериит).

Ендомиокардната фиброза може да настъпи в резултат на:

• Инфекциозни и паразитни болести - токсоплазмоза, малария, протозойни инфекции, хламидийна инфекция.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - недохранване, хипомагнезиемия.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - отравяне с церий (Ce toxicity).