Високи нива антифосфолипидни антитела

Високи нива на антифосфолипидни антитела: състояние, при което в организма се образуват антитела срещу собствени клетки и тъкани. Антифосфолипидни антитела (APL) могат да бъдат наблюдавани при хора, които имат възпаление, автоимунно заболявания, инфекция или рак. Фосфолипидни антитела се наблюдават при пациенти с различни клинични признаци и симптоми, особено тромбоза (артериална или венозна), необяснима смърт на плода, преждевременно раждане, тежка прееклампсия, плацентарна недостатъчност, необясними кожни нарушения (ливидо ретикуларис или гангренозна пиодерма), тромбоцитопения, хемолитична анемия и небактериален тромботичен ендокардит. Изследване на антифосфолипидни антитела се препоръчва при пациенти с два или повече последователни спонтанни аборта в първия триместър на бременността, ендометриоза, неуспешни ин витро оплождания в следствие на имплантационни проблеми, преждевременна яйчникова недостатъчност, неизяснен стерилитет, венозни или артериални тромбози, завишено активирано парциално тромбопластиново време (аРТТ), както и пациенти със системен лупус еритематозус или други съединително-тъканни автоимунни заболявания.

Високи нива на антифосфолипидни антитела могат да се установят при:

• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - системен лупус еритематозус, болест на Бехчет (Behçet's disease), синдром на Шийдън (Sneddon's syndrome).
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - употреба на наркотици, прием на някои медикаменти (хинидин, прокаинамид, фенитоин, и пеницилин).
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - антифосфолипиден синдром (Hughes syndrome).
• Инфекциозни и паразитни болести - Епщайн-Бар вирус (Epstein-Barr virus).