Базалноклетъчен карцином

Базалноклетъчен карцином: представлява злокачествен тумор на кожата, произлизащ от клетки на т.нар. базалноклетъчен слой и на корените на космените фоликули. Нарича се още базоцелуларен карцином, базалиом. Той е агресивен тумор и рядко дава метастази, но ако не се лекува може да премине в базосквамозен. Този тумор има по-благоприятна прогноза от плоскоклетъчният (скавамозният) карцином и злокачествения меланом. Базалноклетъчният карцином е най-често срещаният злокачествен рак на кожата при хората от бялата раса, като с по-голям риск да заболеят са хората с по-светла кожа, руси коси и сини очи. Най-засегнатата възрастова група е между 40 и 60 годишна възраст, но все по-често се наблюдава и при млади хора. Този тумор възниква най-често в областта на главата и шията (областите излагани най-често на слънце). Основният етиологичен фактор за възникване на базалноклетъчният карцином е продължителното излагане на ултравиолетова радиация. Предразполагащи фактори за развитието на карцинома са тежките изгаряния, хроничните незарастващи кожни язви, лъчетерапията, хроничните дерматози, наследствеността, генетичните дерматози (ксеродерма пигментозум), отслабената имунна система (ХИВ/СПИН), бенките, албинизмът, експозицията на катрани. Различават се 4 основни клинични форми на базалноклетъчния карцином: нодуло-улцеративен (възловидно-язвен), пигментен базалноцелуларен, склеродермиформен и повърхностен базалноклетъчен карцином. Базалноклетъчният карцином често представлява повдигната, гладка, овална, обезцветена подутина, която може да се превърне в язва, може да бъде представен, като гладко, червено петънце назъбено в центъра или плоска лезия, която кърви и незаздравява.

Ксеродерма (Xeroderma), пигментна ксеродерма (Xeroderma pigmentosum) или меланоза е автозомно-рецесивно генетично заболяване на кожата, което се появява с повишена чувствителност към ултравиолетовите лъчи. Причината за възникване на заболяването е дефект в ензимите, които поправят ДНК, при настъпила повреда от ултравиолетовите лъчи. Ако бъдат засегнати тумор-супресорните гени или протоонкогените, може да се развие рак. Заболяването е открито от Мориц Капоши през 1870 г. Ксеродермата се характеризира с поява на еритемни и пигментни петна по откритите части на тялото, може да възникне фотофобия, конюнктивит, има повишен риск от развитие на базално-клетъчен карцином, меланом, има видими паякообразни кръвоносни съдове, болка в очите при излагане на светлина, слънчево изгаряне при минимален престой на слънце, поява на лунички, соларни кератози, кожата е суха, лющеща се, язви на роговицата. Заболяването се среща при всички раси, като честотата му е 1:250 000. Най-честата причина за смърт при хората, болни от пигментна ксеродермия е метастатичният малигнен карцином или сквамозният клетъчен карцином. В тежките случаи се забранява излагането на слънчева светлина. Заболяването се нарича още болест на вампирите, тъй като носителите на този синдром не могат да се излагат на слънчевите лъчи.