Атрофия на гастроинтестиналната лигавица

Атрофия на гастроинтестиналната лигавица: представлява възпалителен процес водещ до разрушаване на лигавицата на червата и стомаха. В резултат на това настъпват храносмилателни проблеми.

Атрофия на гастроинтестиналната лигавица може да се дължи на цьолиакия, болест на Крон (Crohn's disease), улцерозен колит, болест на Уипъл (Whipple's disease), продължителна консумация на пикантни, пържени, мазни храни, аспирин, кафе, газирано на гладно, гладуване, ХИВ/СПИН, интоксикации, радиационна болест и други.

Радиационна болест-гастроинтестинален синдром (Radiation disease, gastrointestinal syndrome) или наречена още лъчева болест, радиационно отравяне представлява добре обособена форма на заболяване на целия организъм, което възниква в резултат на въздействието на йонизиращата радиация върху човека. Тя е зависима от погълнатата доза, скоростта на дозиране и тъканта, която се облъчва и следователно има определен праг, при който се изявява клинично. За такъв се приема D=1 Gy (100 rad.). Последиците от облъчването могат да бъдат хронични, остри или забавени. Острата лъчева болест има 4 основни клинични форми - хемопоетична (костно-мозъчна), чревна, съдова и церебрална. Стомашно-чревният синдром на острата лъчева болест се проявява при експозиция на цялото тяло на радиация от 400 рада (10-20 Gy) или повече. При това радиобиологичният ефект е основно върху храносмилателната система и особено върху тънкото черво. При тази форма на болестта смъртта настъпва до 2 седмици след облъчването. Първата фаза на заболяването е известна като „период на начални лъчеви реакции“ изразяващи се в различни стомашно-чревни смущения (гадене, повръщане, диария), тахикардия, хипотензия, вратна ригидност, дермографизъм. Следващият етап от развитието на болестта е т.нар. "латентен период“, при което състоянието на болния субективно се подобрява, но кръвните му показатели продължават да се влошават. Като трета фаза на заболяването се развива пълната клинична картина на лъчевата болест и това е периода, в който настъпва смъртта. Характеризира се с треска, алопеция, кръвоизливи. Смъртта най-често е резултат от инфекция или кръвоизлив в жизненоважен орган. Като последен етап от развитието на болестта се счита евентуалното възстановяване на организма.