Акатизия

› Въведение

› Какво представлява акатизия?

› По-чести причини за възникване

› Видове акатизия

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Акатизия представлява двигателно разстройство, което се характеризира с чувство за безпокойство, желание за постоянно движение и невъзможност за стоене в седнало положение. В седнало положение хората с акатазия непрекъснато поклащат и кръстосват краката си.

Обикновено състоянието на акатизия е страничен ефект на някои лекарства като невролептични (антипсихотични) медикаменти, рецепторни антагонисти на серотонина, блокери на калциевите канали, фенотиазинови антиеметици (прохлорперазин) и други. В някои случаи може и да е симптом на заболяване свързано с нервната система.

Какво представлява акатизия?

Акатизия произлиза от гръцката дума “akathemi”, което в превод означава “невъзможност за стоене на едно място”. Хората страдащи от това състояние имат непреодолима нужда да променят позицията на тялото си и по-специфично да движат долните си крайници. Акатизията в много случаи създава чувство за дискомфорт и ежедневно вътрешно напрежение. Желанието за постоянно движение кара хората да извършват повтарящи се действия като често отместване на тялото, люлеене и кръстосване на краката, преместване тежестта от крак на крак и други. 

По-чести причини за възникване

Mедикаменти

След прием на различни видове медикаменти може да се наблюдава състояние на акатизия като странична реакция. Най-често данни за такъв нежелан ефект има след прием на:

• Антипсихотични лекарства: те биват типични (първо поколение) и атипични (второ поколение). Използват се за лечение на шизофрения, биполярно разстройство, болест на Алцхаймер, обсесивно-компулсивно разстройство. Пример за такива медикаменти са халоперидол, хлорпрамазин, рисперидон, арипипразол и други.
• Антидепресанти: лекарствата от този клас, които се свързват най-често с акатизия, са трицикличните антидепресанти и селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs). Те се използват за лечение на депресивни състояния, тревожност, разстройство на вниманието, невропатична болка и други.

В по-редки случаи, акатизия може се наблюдава след прием на:

• Блокери на калциевите канали
• Лекарства против повръщане (фенотиазинови антиеметици)

Освен като нежелана лекарствена реакция, акатизията може да се прояви и след спиране приема на дадено лекарство. Това се нарича реакция на отнемане и най-често се наблюдава при рязко спиране на лекарства от групата на антипсихотиците и антидепресантите.

Болести на нервната система

Някои неврологични заболявания могат да се проявяват с акатизия като самостоятелен симптом или в комбинация с други оплаквания. Най-често непреодолимото желание за движение се дължи на промяна във функцията и дисбаланс на някои от невротрансмитерите в ЦНС. Акатизията може да се прояви и вследствие на страничен ефект от лекарствата, използвани за управление на тези заболявания. Състоянията, които са свързани с хаотични движения и неспособност за стоене на едно място включват:

• Болест на Паркинсон
• Болест на Хънтингтън
• Мозъчен инфаркт (инсулт)
• Множествена системна атрофия
• Енцефалит (възпаление на мозъка)
• Увреждане на мозъка в следствие на травма

Видове акатизия

В зависимост от продължителността на нетипичните движения и честотата, с която те се проявяват, акатизията се разделя на следните подвидове:

• Остра акатизия: характеризира се с внезапно начало, най-често кратко време след започване приема на даден медикамент от групата на антидепресанти или антипсихотици. Обикновено продължава по-малко от 6 месеца.
• Хронична акатизия: характеризира се с повтарящо се желание за постоянно движение, обикновено за дълъг период от време. Симптомите на безпокойство и дискомфорт персистират повече от 6 месеца.
• Късна акатизия: позната е още като тардивна и се появява по-късно от останалите видове акатизия. Възможно е да се наблюдава месеци или дори години след започване на даден медикамент и затова в повечето случаи е затруднено поставянето на диагнозата.
• Абстинентна акатизия: наблюдава се като синдром на отнемането след драстично намаляване или бързо спиране на даден медикамент. Резултат е от повишената чувствителност на рецепторите по време на приема на дадените лекарства. 
• Псевдоакатизия: в някои случаи истинската акатизия се бърка с други състояния, които причиняват нетипични движения от страна на крайниците. Обикновено това са психологически състояния като паник атака, тревожност и др. Важно е да се прави разлика между акатизия и друго разстройство на движението наречено "тардив дискинезия". Същественият факт, който ги различава е това, че при тардивната дискинезия нетипичните движения засягат главно лицето, ръцете и торса, докато при акатизията са засегнати основно краката. Също така пациентите страдащи от тардивна дискинезия не осъзнават извършването на движения и го правят неволно, докато тези с акатизия изпитват необходимост и го правят съзнателно. 

Симптоми

Хората страдащи от акатизия проявяват симптоми, които са свързани главно с постоянно движение на долните крайници. Не е изключено да изпитват нужда за движение на други части от тялото, както и промяна в позицията на цялото тяло. Най-често оплакванията са следните:

• Поклащане и люлеене на краката
• Прекръстосване и разгъване на краката 
• Ходене на едно място и престъпване от крак на крак

Освен повтарящите се движения, могат да се наблюдават и симптоми като:

• Гадене
• Тревожност
• Безпокойство
• Нарушение в съня
• Чувство за дискомфорт
• Психическа възбуда и напрежение

Диагноза

Ако забелязвате че имате неконтролируемо желание за промяна на позицията на тялото, не можете да стоите на едно място и съзнателно извършвате повтарящи се движения с краката е препоръчително да се консултирате с медицински специалист. Диагностицирането на акатизия обикновено се осъществява от невролог на база на анамнестични данни, физикален преглед, наблюдение на движенията и назначаване на допълнителни изследвания при нужда. Важна част от прегледа е уточняването на придружаващите заболявания и съответно медикаментите, които приемате за тях, тъй като акатизията най-често се развива като страничен ефект на определени лекарства. Освен стандартните методи за диагностика, може да се използва и друг метод за оценка на акатизията познат като рейтингова скала на Барнс (BARS - Barnes Akathisia Rating Scale). Този метод се базира на въпроси, които дават оценка за честотата и интензитета на нетипичните движения, както и съзнателно ли се извършват те или неволно. Скалата на Барнс измерва различни параметри като специалистът поставя оценка на всеки поотделно от 0 до 4 като тълкуването им е следното:

• 0 - Липса на симптоми
• 1 - Леки симптоми
• 2 - Умерени симптоми
• 3 / 4 - Тежки симптоми

В края на изследването се сумират точките от всички параметри и специалистът прави заключение дали пациентът страда от акатизия и ако отговорът е да - каква е степента на състоянието му.

Лечение и прогноза 

Лечението на акатизия включва овладяване на причината, която е довела до това състояние. Най-често акатизията се предизвиква вследствие приема на различни медикаменти и затова основен подход в лечението е корекция на лекарствения прием. Това може да се осъществи чрез намаляване на дозата на дадения медикамент или изцяло преминаване към друг негов аналог. По преценка на медицински специалист могат да бъдат назначени и други групи медикаменти, които да овладеят двигателните симптоми. При необходимост може да се направи и консултация с психолог по повод настъпващото с акатизия вътрешно безпокойство, чувство за дискомфорт и напрежение. Препоръчват се също различни техники за релаксация, както и поддържане на добра физическа активност. 

Прогнозата при акатизия в повечето случаи е много добра.Наблюденията показват, че когато диагнозата се постави рано и състоянието се проследява от специалист, симптомите на акатизия изчезват с времето и човек запазва нормалното си качество на живот.