Атрофия на белите дробове

Атрофията на белите дробове представлява процес на намаляване обема им, при което се понижават, а в някои случаи и напълно прекъсват техните функции. Този процес е най-силно изразен в напреднала възраст, когато е известен като атрофия сенилис. Понякога обаче атрофия на белите дробове се случва в по-ранните периоди от живота, което представлява преждевременна инволюция на респираторните органи. В някои случаи тя се предизвиква от болестни процеси в/извън белия дроб.

Атрофията на белите дробове се състои от дилатация на въздушните клетки (емфизем) и промяна от ъглова или многоъгълна в кръгла или елиптична форма. Дилатацията е следствие от изтласкването и отслабването на стените им, чиито съдове се заличават. Атрофията на клетъчните стени може да продължи до такава степен, че няколко клетки могат да се слеят. След това изчезва междуслойната алвеоларна структура и оттук вече не съществува лобуларна структура. Белодробната тъкан след това представлява неправилна, перфорирана мрежа. Самият бял дроб е с бледо, светлосив цвят, обикновено осеян с многобройни петна от черна материя, предава меко усещане за при натиск с ръка.

Гръдният кош става депресиран при атрофия на белите дробове, има отделно странично сплескване и приема конична форма. Наблюдава се заострена кривина на гръбначния стълб в посока назад. Гръдната кост е насочена напред и има намаление във вертикалния диаметър. Меките части около гръдния кош изчезват. Мускулите атрофират и стават бледи.

Белите дробове изглеждат раздути, увеличени по обем, със светъл сивкаво-червен цвят. При натиск върху паренхима се образуват трапчинки, които слабо или не се изглаждат. Процесът се означава като емфизем на белите дробове.

Атрофичният процес започва с редукция на еластичната тъкан. Загубената еластичност на белодробния паренхим определя трайно раздуване на алвеолите и разширяването им. Междуалвеоларните прегради са изтънени или разрушени. Формират се нови алвеоларни ходове и ацинуси до були.