Хирургично отстраняване на тестис (орхиектомия)

› Въведение

› Анатомия и физиология на тестисите

› Показания за орхиектомия

› Техники за орхиектомия

› Рискове и усложнения при орхиектомия

› Възстановяване след орхиектомия

Орхиектомията е хирургична процедура, включваща отстраняване на единия или двата тестиса. Най-често се извършва за лечение или предотвратяване на разпространението на рак на тестисите, рак на простата или като част от процедури за смяна на пола. В зависимост от конкретните нужди при пациента, процедурата мое да бъде едностранна или двустранна. Независимо дали се разглежда като лечение на рак или като стъпка в смяна на пола, това е процедура, която изисква медицинска, емоционална и понякога социална подкрепа.

Въведение

Орхиектомията е процедура, която включва хирургично отстраняване на тестисите, най-често радикално. Простата орхиектомия се извършва през скротума и е била използвана за хормонална манипулация при лечението на пациенти с локално напреднал рак на простатата. Тази индикация с течение на времето е заменена от по-малко инвазивните хормонални лекарства като агонисти или антагонисти на гонадотропин-освобождаващ хормон.

Този подход към терапията ограничава индикациите за проста орхиектомия до остраняване на атрофичен тестис и нежизнеспособен тестис поради травма, усукване или инфекция. За разлика от това, радикалната орхиектомия използва подход през ингвиналния канал. Това е основата на диагностиката и лечението на злокачествени заболявания на тестисите.

Ракът на тестисите попадат в две основни групи - тумори на зародишни клетки и тумори без зародишни клетки. Туморите на зародишните клетки съставляват над 95% от туморите на тестисите, а над 50% от тях са семиноми.

Операцията може да се извърши по различни причини:

• Лечение на рак на тестисите
• Като част от хирургичните процедури за смяна на пола
• При лечение на напреднал рак на простата
• При увредени тестиси след торзия на тестиса
• След травма или разкъсване на туника албугинея
• Като лечение на болков синдром след вазектомия

Анатомия и физиология на тестисите

Тестисите са чифтни репродуктивни органи, които са отговорни за производството на хормони и сперматозоиди. Те са гладки структури с яйцевидна форма, разположени в скротума и разделени от фасциална преграда.

Ембрионално, тестисите се развиват от гениталния ръб в дорзалния мезентериум. Те се спускат от ретроперитонеума през ингвиналния канал до крайната си позиция в скротума, направлявани от първична структура, наречена губернакулум. При спускането тестисите придобиват покритие от предната коремна стена и нейните слоеве. Най-дълбоката обвивка на тестиса е tunica albuginea, която представлява капсулата на тестиса и не се извлича от коремната стена.

Показания за орхиектомия

Потенциалните индикации за радикална орхиектомия включват както клинични, така и биохимични съмнения за тумори на тестисите. Ракът на тестисите е често срещан при мъже на възраст от 15 до 35 години. Те се представят като безболезнена уголемяваща се, обикновено едностранна, локализирана в скротума маса, произлизаща от тестиса.

Болка или дискомфорт в тестисите, тъпа болка в сабините или долната част на корема, чувствителност на гърдите или гинекомастия също могат да представляват симптоми на рак на тестисите. Късните симтпомимогат да включват загуба на тегло, болка в кръста, коремна маса, болка в гърдите, кашлица и др.

Спортни наранявания, злополуки с моторни превозни средства и други травми могат да причинят сериозно увреждане на тестисите. Ако тестисът не може да възстановен оперативно, то трябва да бъде отстранен. В редки случаи може да се наложи отстраняване на тестис след торзия, особено ако тя е продължила за по-дълъг период от време.

Техники за орхиектомия

Орхиектомията е асептична процедура и следва всички указания като стандартна коремна операция. Анестезията може да бъде обща или локална според случая. На операционната маса пациентът се поставя в легнало положение, извършва се рутинно почистване с антисептичен разтвор. Най-често операцията се извършва през ингвиналния канал като се преминава през слоевете на коремната стена. В момента на отваряне на коремната стена се внимава да не бъде засегнат илиоингвиналния нерв по време на процедурата, тъй като неговото засягане води до следоперативно изтръпване на областта и пареща болка.

Тестисът се издърпва с всичките си обвивки през ингвиналния канал веднага след като бъдат лигирани хранещите му кръвоносни съдове, с което се предотвратяват хематогенни микрометастази. От съществено значение е по време на процедурата да се избягва каквото и да е нарушаване на кожата на скротума, тъй като това може да промени лимфния дренаж на тумора. При налично кървене се използва биполярна коагулация за постигане на хемостаза.

Рискове и усложнения при орхиектомия

Прекомерно кървене може да възникне интраоперативно поради нараняване на долните епигастрални съдове, които лежат медиално на вътрешния ингвинален отвор. Увреждането на илиоингвиналния нерв може да причини парестезия или изтръпване на кожата в медиалната част на горната част на бедрото. Усложненията, които могат да възникнат от страна на раната включват:

• Инфекция
• Подкожен хематом
• Сером

Повечето усложнения на оперативната рана преминават спонтанно, като малко от тях изискват евакуация и ревизия. Късното клампиране на семенната връв може да причини микрометастази и да увеличи риска от локален рецидив.

Дългосрочните психологически или социални усложнения, дължащи се на липсата на тестис, могат да бъдат подобрени с използването на тестикуларна протеза.

Възстановяване след орхиектомия

Едностранната орхиектомия води до намаляване на броя на сперматозоидите, но не намалява нивата на тестостерон. Двустранната орхиектомия причинява безплодие и силно намалени нива на тестостерон. Това в някои случаи може да води до загуба на сексуален интерес, еректилна дисфункция, горещи вълни, гинекомастия, наддаване на тегло, загуба на мускулна маса, остеопороза.

След орхиектомия тези, които са преминали през процедурата се съветват да избягват плуването и вдигането на тежести поне за един месец. Ако пациентът е приемал хормони или блокери на хормоните, след процедурата е необходима промяна в терапията. Управлението на следоперативната болка включва обезболяващи средства, както и носене на компресивно бельо, за да се намали отока.

Изображения: freepik.com