Смяна на аортна клапа
Въведение
Смяната на аортната клапа или нейното възстановяване при увреждане, са процедури, които лекуват заболявания, засягащи аортната клапа. Тя е една от четирите сърдечни клапи, контролиращи кръвния поток през сърцето. Намира се на границата между лявата сърдечна камера и асцендентната аорта. При всяко съкращение на лявата камера, аортната клапа се отваря като позволява на кръвта да премине към аортата (голям кръг на кръвообращение). След съкращение, наречено камерна систола, следва отпускането на лявата сърдечна камера, при което аортната клапа се затваря. Затварянето предотвратява обратното връщане на кръв (регургитация) в лявата камера.
Когато аортната клапа не функционира правилно, много често може да доведе до намаляване на минутния обем на сърцето, което основно зависи от сърдечната честота и ударния обем. Като компенсаторни механизми обикновено се включват централизация на кръвта и повишаване на сърдечната честота.
Различни патологични състояния могат да доведат до смяна на аортна клапа или нейното възстановяване, сред които най-често аортната инсуфициенция (клапните платна не могат да се затворят плътно и кръв се връща обратно от аортата към лявата камера) и стеноза (стеснение на отвора на аортната клапа, която представлява пречка за кръвния поток). Тези клапни пороци от своя страна, най-често се причиняват от инфекциозен ендокардит или ревматизъм. Също така могат да бъдат вродена патология, която да се диагностицира след дълъг период от време.
Основните цели на смяната на аортна клапа да се възстанови нормалния кръвен поток, да се намалят симптомите, да се удължи живота на пациентите и да се помогне за запазването на функцията на сърдечния мускул.
Показания за операция
Лечебния и оперативен подход при клапните пороци основно се определя от тежестта на самото заболяване, проявените симптоми и дали общото състояние на пациентите прогресивно се влошава. Като основни индикации и състояния, които водят до смяна на аортната клапа се посочват:
- Инсуфициенция на аортната клапа - патофизиологично при инсуфициенцията се наблюдава неплътно затваряне на клапните платна, при което кръвта регургитира от аортата обратно към лява камера. Самата регургитация води до обемно обременяване на лявата камера, която с течение на времето дилатира и хипертрофира. Когато това се случи, заболяването се проявява клинично с характерните симптоми. Оперативния подход основно се определя от тежестта на инсуфициенцията, която е класифицирана в няколко степени. Най-често се дължи на ревматично сърдечно заболяване, след възпалителни промени или да бъде вродена патология.
- Стеноза на аортната клапа - при стенозиране на аортната клапа се наблюдава стеснение на отвора на клапата, което затруднява преминаването на кръвта, изтласкана от лявата камера. По този начин значително се намалява ударния обем на сърцето. Поради тази причина първата патофизиологична промяна при стеноза е концентричната хипертрофия на лява камера, която работи срещу повишен градиент. Стенозата може да бъде причинена от вродено сърдечно заболяване, задебеляване на клапните платна или след възпалителни промени на ендокарда. Някои от пациентите с лекостепенна аортна стеноза остават само на внимателно наблюдение от лекар. Въпреки това, в повечето случаи заболяването и дисфункцията на аортната клапа се влошават въпреки лечението. Повечето състояния на аортната клапа са представляват механичен проблем, който не може да бъде третиран медикаментозно. Такива състояния изискват оперативно лечение за намаляване на симптомите и риска от усложнения, като сърдечна недостатъчност, инфаркт, инсулт или смърт поради сърдечен арест.
Видове клапни протези
При смяна на аортната клапа се използват два основни типа клапни протези:
- Механични клапи - най-често са въглеродни, метални или пластмасови. Посочват се като много надеждни с дълъг живот, но увеличават шансовете за образуване на кръвни съсиреци. Пациентите с механични клапи приемат антикоагуланти (лекарства за разреждане на кръвта) до края на живота си. Лекарят обикновено следи внимателно коагулационния статус на пациента, тъй като малката доза антикоагуланти не води до ефективност срещу тромбообразуването, а твърде големите дози могат да причинят тежко кървене, особено след нараняване.
- Биологични клапи - биологичните клапи се произвеждат от животински тъкани. Те са със значително по-къс живот, който е средно около 10-20 години. Този период не е толкова дълъг, но не водят до образуването на тромби и след поставяне на биологична клапа не е нужно приемането на медикаменти за разреждане на кръвта.
Оперативни рискове
Рисковете от настъпването на различни усложнения при операция за смяна на аортна клапа варират в зависимост от общото състояние на пациентите, вида на процедурата, която ще се извършва и експертния опит на лекуващите лекари. За да се сведе до минимум потенциалният риск, операцията на аортната клапа обикновено трябва да се извършва в добре оборудван медицински център с екип с опит в тези процедури и който рутинно извършва големи операции на сърдечните клапи. Основните рискове, свързани с възстановяването или смяната на аортната клапа, включват:
Видове операции
Решението от страна на лекарите за това дали да се възстанови клапата или да се смени със синтетична, понякога крие различни трудности и се определя от множество фактори. Като цяло възстановяването на сърдечната клапа обикновено е първият избор, тъй като е свързано с по-нисък риск от инфекция, запазва силата и функцията на самата клапа и намалява необходимостта от приемане на лекарства за разреждане на кръвта, което обикновено се налага при поставяне на механична клапа.
За съжаление повечето от сърдечните клапи са трайно увредени и операцията за тяхното възстановяване обикновено е по-трудна за изпълнение. Смяната на аортната клапа може да се извърши чрез няколко основни метода:
- Отворена операция - при която се прави разрез и отвор на гръдния кош до достигане на сърцето.
- Минимално инвазивни методи - които включват по-малки гръдни разрези или катетър, поставен през съдовете на долните крайници (транскатетърна имплантация на аортна клапа).
Обикновено за минимално инвазивните методи е характерно, че възстановяването е по-бързо, а също така е намален и болничният престой. Какъв тип операция ще се извърши е лична преценка на лекуващия лекар, като той ще обясни за ползите и рисковете при всяка една опция. Например, някои хора с тежка аортна стеноза и инсуфициенция могат да са кандидати за традиционна отворена операция, но поради придружаващи заболявания, най-често белодробни или бъбречни, правят процедурата твърде рискована.
Възстановяване
След смяна на аортната клапа обикновено пациентите могат да се върнат към ежедневните им дейности като работа, шофиране и упражнения. Въпреки това, след операция е важно стриктното приемане на определени лекарства, които намаляват риска за настъпване на усложнения. Също така, са нужни контролни прегледи от лекар, които целят обща оценка на състоянието на пациентите.
Лекарите могат да препоръчат за по-бързо възстановяване след операция промяна в начина на живот, като физическа активност, здравословно хранене, намаляване на ежедневния стрес и избягване употребата на тютюн. Те могат да насочат пациентите към участие в сърдечна следоперативна рехабилитация, която е предназначена за подпомагане на здравето на пациентите и по-бързо възстановяване.
Изображения: freepik.com
Библиография
https://www.nhs.uk/conditions/aortic-valve-replacement/
https://www.mayoclinic.org/tests-procedures/aortic-valve-repair-aortic-valve-replacement/about/pac-20385093
https://www.hopkinsmedicine.org/health/treatment-tests-and-therapies/aortic-valve-replacement-open
https://www.webmd.com/heart-disease/aortic-valve-replacement-surgery
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5808613/
Коментари към Смяна на аортна клапа
Ризова
С аортна клапа съм от 46 г. налага се смяна на клапата опасно ли е и какъв е риска?
Здравейте! В случай че аортната клапа функционира добре, което е установено от кардиолог със съответното изследване, не се налага нейната смяна.
С аортна клапа съм от 46 г. налага се смяна на клапата опасно ли е и какъв е риска?