Ламбо в хирургията

› Какво представлява тъканно ламбо ?

› За какво се използва ламбото ?

› Видове тъканно ламбо

› Рискове и усложнения при тъканно ламбо

› Възстановяване след тъканно ламбо

Кожното ламбо представлява хирургична оперативна техника за затваряне на рани. Кожните ламба се състоят от кожа, вета от съседна област или преместена, за да запълни хирургичния дефект, често създаден при отстраняването на кожна лезия, като например рак на кожата. Използваните ламба се различават от кожните присадки по това, че ламбото се прехвърля с непокътнато кръвоснабдяване и остава свързано с мястото на произхода си, докато присадките нямат собствено кръвоснабдяване и разчитат на изграждането на нови кръвоносни съдове.

Какво представлява тъканно ламбо ?

Ламбо в хирургията е техника, която се използва в пластичната и реконструктивна хирургия, при която тъкан със запазено кръвоснабдяване се взима от донорско място и се премества в реципиентно място. Тези тъкани се различават от присадките, които нямат непокътнато кръвоснабдяване и разчитат на растежа на нови кръвоносни съдове.

Използваните ламба се правят за запълване на дефект, като например рана, получена в резултат на нараняване или операция, когато останалата тъкан не е в състояние да поддържа присадката, избягване на свиване на раната или да се възстановят по-сложни анатомични структури. Освен кожни ламба, тъкани, които също могат да се използват са мускули и кости, които могат да бъдат полезни при крайната реконструкция.

За какво се използва ламбото ?

Кожно ламбо е необходимо, когато нараняването или зоната, която е загубила тъкан, е твърде голяма, за да може да се затвори по нормален начин. Използваното тъканно ламбо покрива откритата рана директно. То продължава да се кръвоснабдява откъдето е взето, докато мястото на приемане не изгради нови кръвоносни съдове, което отнема време.

Някои ламба, известни като интерполационни, се извършват на два етапа. На първия етап кожното ламбо се отстранява от първоначалното място и се зашива в дефекта, оставяйки тъканен мост между двете области (педикул). Педикулът снабдява ламбото с кръв в продължение на няколко седмици до втория етап, когато педикулът може да бъде отрязан и зашит, за да се завърши оперативната интервенция.

Видове тъканно ламбо

Ламбата в хирургията могат да се класифицират основно по механизъм на движение, видове налични тъкани или по метод на кръвоснабдяване. Хирургът обикновено избира най-малко сложния тип, чрез който ще се постигне желания ефект, чрез концепция, известна като реконструктивна стълба.

Механизъм на движение

• Локални ламба - локалните ламба се създават чрез освобождаване на слой тъкан и след това разтягане на освободения слой, за да се запълни дефект.
• Придвижващо се ламбо - при придвижващо се ламбо разрезите се разширяват успоредно на раната, създавайки правоъгълник с един ръб, който остава непокътнат. Този правоъгълник се освобождава от по-дълбоките тъкани и след това се разтяга (или придвижва) напред, за да покрие раната.
• Ротационно ламбо - ротационното ламбо е подобно на придвижващото, с изключение на това, че вместо да се разтяга по права линия, клапът се разтяга в дъга.
• Транспозиционно ламбо - по-сложното транспозиционно ламбо включва завъртане на съседно парче тъкан, което води до създаването на нов дефект, който след това трябва да бъде затворен.

Вид тъкан

Ламбата могат да бъдат класифицирани по вида на тъкан, от която са изградени:

• Кожни ламба - обхващат пълната дебелина на кожата, мазнините и повърхностната фасция и се използват за запълване на малки дефекти.
• Фасциални ламба - съдържат подкожна тъкан и дълбока фасция, което води до по-стабилно кръвоснабдяване и способност за запълване на по-голям дефект.
• Мускулно-кожни ламба - съдържат слой мускул, за да осигурят обем, който може да запълни по-дълбок дефект. Ако е необходимо кожно покритие, върху него може да се постави кожна присадка.
• Костно ламбо - костните ламба съдържат кост и се използват, когато е необходима структурна опора, например при реконструкция на челюстта.
• Ламбо от оментум - използват се най-често при наличие на перфорирали коремни органи, като техниката, която се използва, се нарича оментопексия.

Вид кръвоснабдяване

Въз основа на кръвоснабдяването на ламбото са възможни три определени вида:

• Аксиално ламбо - определена подкожна артерия, която преминава под надлъжната ос на ламбото.
• Случайно ламбо - няма определена артерия, която да осигурява кръвоснабдяването на ламбото.
• Педикулирано ламбо - тъканта се повдига напълно върху определен съд от донорското място и след това се прехвърля към реципиентното място.

Рискове и усложнения при тъканно ламбо

Рисковете от ламбо в хирургията включват:

• Инфекция
• Разкъсване на раната
• Натрупване на течност
• Кървене
• Увреждане на близки структури
• Образуване на белези

Най-значимият риск при тази процедура е некроза на ламбото, при която то губи кръвоснабдяване. Тази загуба може да се дължи на много причини, но обикновено се дължи на напрежение върху кръвоснабдяването и недостатъчен кръвен поток към крайните сегменти на ламбото. Това понякога може да се коригира с друга операция или с помощта на допълнителни методи за заздравяване в реконструктивната хирургия.

Възстановяване след тъканно ламбо

Както при заздравяването на всяка рана, заздравяването на ламбо поддържа същия процес на заздравяване на раната. Има четири етапа на заздравяване на раната:

• Хемостаза
• Възпаление
• Пролиферация
• Ремоделиране

След операция на ламбо в хирургията, най-големият риск за възстановяване е смъртта или некроза на ламбото. Отказът на ламбото е рядко срещано явление, но се случва. Най-честата причина за това е венозната недостатъчност, която се случва в повече от 50% от всички усложнения.
След непосредствения следоперативен риск, ламбото продължава да заздравява, придържайки се към етапите на нормалното заздравяване на рана и обикновено са необходими повече от 3 месеца за пълното възстановяване на тъканите.

Изображения: freepik.com