Екстракорпорална мембранна оксигенация (ECMO)

› Въведение

› Какво представлява екстракорпоралната мембранна оксигенация?

› Как функционира методът?

› Видове

› Показания за приложение

› Рискове и съображения

Въведение

Екстракорпоралната мембранна оксигенация (ECMO) представлява съвременен метод за временно подпомагане на сърдечната и/или белодробната функция при пациенти в критично състояние. Чрез извънтелесна система кръвта се оксигенира и се освобождава от въглероден диоксид, което позволява на увредените органи да се възстановят или осигурява време до провеждане на друго лечение. Въпреки че не лекува причината за заболяването, екстракорпоралната мембранна оксигенация е ценна терапевтична възможност при животозастрашаващи състояния, когато стандартното лечение е недостатъчно.

Какво представлява екстракорпоралната мембранна оксигенация?

Екстракорпоралната мембранна оксигенация представлява високоспециализиран метод за временно поддържане на жизнените функции при пациенти с тежка сърдечна и/или дихателна недостатъчност, когато конвенционалните терапевтични подходи не осигуряват достатъчен ефект. Eкстракорпоралната мембранна оксигенация не лекува основното заболяване, а служи като временна механична подкрепа, която дава възможност на сърцето и/или белите дробове да се възстановят или осигурява време до извършване на друга терапевтична интервенция, като трансплантация или имплантиране на механично устройство за подпомагане на сърдечната функция.

Терминът „екстракорпорална“ означава, че кръвта циркулира извън организма чрез специализирана система от канюли, тръбопроводи, помпа и мембранен оксигенатор. В оксигенатора се извършва газообмен, подобен на този в белите дробове, като кръвта се обогатява с кислород и от нея се отстранява въглеродният диоксид, след което се връща обратно в кръвообращението.

Eкстракорпоралната мембранна оксигенация се използва основно в интензивните отделения при критично болни пациенти и изисква непрекъснато наблюдение от мултидисциплинарен екип. Поради своята сложност и необходимостта от високотехнологична апаратура методът се прилага само в специализирани центрове с необходимия опит и ресурси.

Как функционира методът?

Принципът на екстракорпоралната мембранна оксигенация се основава на временното поемане на функцията на белите дробове, сърцето или и на двата органа едновременно. Чрез поставени в големи кръвоносни съдове канюли част от кръвта на пациента се отвежда към извънтелесната система. Помпа осигурява нейното непрекъснатото движение, а мембранният оксигенатор извършва газообмен чрез полупропусклива мембрана. В този процес въглеродният диоксид се елиминира от кръвта, а кислородът преминава в нея, подобно на естествения газообмен в алвеолите на белите дробове.

След оксигенирането кръвта се връща обратно в организма, като по този начин се осигурява адекватно снабдяване на тъканите с кислород и се поддържа нормалното елиминиране на въглеродния диоксид.

При определени форми на екстракорпоралната мембранна оксигенация системата може едновременно да подпомага и сърдечната помпена функция, като осигурява необходимия кръвоток към жизненоважните органи.

По време на лечението пациентите обикновено продължават да бъдат на механична вентилация, но настройките на респиратора могат да бъдат значително намалени. Това позволява ограничаване на допълнителното увреждане на белодробната тъкан, което може да настъпи при продължителна инвазивна вентилация с високи налягания и концентрации на кислород.

Тъй като кръвта преминава през изкуствени повърхности извън организма, по време на екстракорпоралната мембранна оксигенация се прилага антикоагулантна терапия, най-често с хепарин, за да се предотврати образуването на тромби в системата. През целия период на лечение се проследяват внимателно жизнените показатели, параметрите на кръвосъсирването, газовият състав на кръвта и функцията на останалите органи.

Видове

В зависимост от това кои органи се нуждаят от временно подпомагане, екстракорпоралната мембранна оксигенация се разделя на два основни вида, а именно веновенозна (veno-venous) и веноартериална (veno-arterial):

• веновенозна ECMO (VV-ECMO): VV-ECMO се използва при пациенти с тежка дихателна недостатъчност, когато функцията на сърцето е запазена. При този метод кръвта се извежда от венозната система, преминава през мембранния оксигенатор, където се обогатява с кислород и се освобождава от въглеродния диоксид, след което се връща обратно във венозното кръвообращение. Този тип ECMO не подпомага сърдечната функция, а изпълнява ролята на временен „изкуствен бял дроб“, като осигурява необходимия газообмен и позволява на белите дробове да се възстановят
• веноартериална ECMO (VA-ECMO): VA-ECMO се прилага при тежка сърдечна недостатъчност или при едновременно засягане на сърцето и белите дробове. При тази конфигурация кръвта се извежда от венозната система, оксигенира се извън организма и след това се връща директно в артериалното кръвообращение. Освен че осигурява газообмен, VA-ECMO подпомага и помпената функция на сърцето, като поддържа адекватен кръвоток към жизненоважните органи. Поради това този вид се използва при пациенти в кардиогенен шок, след сърдечен арест или при други животозастрашаващи състояния, свързани с тежко нарушение на сърдечната функция

Изборът между VV-ECMO и VA-ECMO зависи от причината за критичното състояние, степента на увреждане на сърцето и белите дробове, както и от общото състояние на пациента. Решението се взема от мултидисциплинарен екип с опит в прилагането на метода.

Показания за приложение

Екстракорпоралната мембранна оксигенация се използва при пациенти с животозастрашаваща сърдечна и/или дихателна недостатъчност, когато стандартните терапевтични методи не осигуряват достатъчен ефект. Решението за започване на екстракорпоралната мембранна оксигенация се взема индивидуално след внимателна оценка на очакваните ползи, потенциалните рискове и вероятността за възстановяване на пациента.

Най-честите показания за приложение включват тежък остър респираторен дистрес синдром, при който механичната вентилация не осигурява достатъчно оксигенация, тежка вирусна или бактериална пневмония с рефрактерна дихателна недостатъчност, кардиогенен шок вследствие на остър миокарден инфаркт, тежък миокардит или декомпенсирана сърдечна недостатъчност, рефрактерен сърдечен арест като част от екстракорпоралната кардиопулмонална ресусцитация при внимателно подбрани пациенти.

Екстракорпоралната мембранна оксигенация се назначава и при тежка белодробна емболия с хемодинамична нестабилност, усложнения след кардиохирургични операции, когато сърцето не успява да възстанови адекватната си функция, като временна мярка до трансплантация на сърце или бял дроб или до имплантиране на механично устройство за подпомагане на сърдечната функция, при определени новородени и деца с тежка дихателна или сърдечна недостатъчност, когато конвенционалното лечение е неефективно.

Екстракорпоралната мембранна оксигенация не представлява самостоятелно лечение на основното заболяване. Методът осигурява време за възстановяване на увредените органи или за провеждане на окончателно лечение, като през този период продължава активната терапия на причината за критичното състояние.

Рискове и съображения

Екстракорпоралната мембранна оксигенация е високоефективен метод за временно подпомагане на жизнените функции, но нейното приложението е свързано с риск от сериозни усложнения. Поради това се използва само при строго подбрани пациенти, когато очакваните ползи надвишават потенциалните рискове.

Едно от най-честите усложнения е кървенето, тъй като по време на лечението се прилагат антикоагуланти за предотвратяване образуването на тромби в системата. В същото време въпреки антикоагулантната терапия съществува риск от тромбоза както в апаратурата, така и в кръвоносните съдове на пациента.

Други възможни усложнения включват инфекции, свързани с поставените съдови канюли, нарушения в кръвообращението на крайниците, особено при VA-ECMO, бъбречна дисфункция, неврологични усложнения като исхемичен или хеморагичен инсулт, както и механични проблеми с апаратурата.

Продължителността на екстракорпоралната мембранна оксигенация зависи от причината за приложението и от клиничното състояние на пациента. При подобряване на функцията на сърцето и/или белите дробове системата постепенно се отстранява, а ако възстановяване не настъпи, може да се обсъдят други терапевтични възможности, включително трансплантация или имплантиране на механично устройство за подпомагане на сърдечната функция.

Въпреки потенциалните рискове екстракорпоралната мембранна оксигенация значително подобрява преживяемостта при внимателно подбрани пациенти с тежка сърдечна или дихателна недостатъчност.

Успехът на лечението зависи от своевременното започване на терапията, правилния подбор на пациентите, опита на медицинския екип и ефективното лечение на основното заболяване.

Изображения: freepik.com