Сексуално нападение с прилагане на физическа сила МКБ Y05

Сексуалното насилие е всеки принудителен сексуален акт, в който човек е заплашен и/или принуден да участва против волята си, или всяко сексуално докосване на лице, което не се е съгласило. Това включва изнасилване (принудително вагинално, анално или орално проникване), неуместно докосване, принудително целуване, сексуално малтретиране на деца или измъчване на жертвата чрез сексуален начин.

Под изнасилване се разбира съвкупление с лице от женски пол без съгласието на жената при известни условия: когато жената е лишена от възможност за самоотбрана; когато е принудена към това със сила или заплашване; когато жената е приведена в безпомощно състояние.

При сексуалното нападение с прилагане на физическа сила често се упражнява и психическо въздействие и морално насилие, което може да бъде насочено към пострадалата или нейните близки.

Съдебномедицинската експертиза при опит за изнасилване или изнасилване представлява разпит на пострадалата, изследване на облеклото и внимателен оглед на тялото за изясняване общия статус, вторичните полови белези, следи от увреждания и задължителен преглед на половите органи при гинекологично положение и дневно осветление. При необходимост се правят намазки от влагалищен секрет за търсене на сперматозоиди, венерическа зараза и др.

Най-голяма информация дали има извършено полово сношение експертът получава от изследване на състоянието на химена.

Случаите на изнасилване, при които се предвижда по-тежко наказание на дееца, са: ако изнасилената не е навършила 16 години; ако тя е низходяща сродница (дъщеря); ако е извършено повторно; ако изнасилването е извършено от две или повече лица; ако е причинена средна телесна повреда; при последвал опит за самоубийство; ако изнасилването е нанесло тежка телесна повреда или е последвало самоубийство.

Друг вид сексуално нападение с прилагане на физическа сила е содомията. Тя представлява полов акт, който не включва съвкупление пенис-влагалище, а насилствено извършен орален или анален секс, както и задоволяване на половото желание чрез игра с половите органи на животно или извършване на полов акт с него.

Доказателство при експертиза за насилствен анален секс е установяването на сперматозоиди в аналното съдържимо на жертвата. Доказването им обаче е възможно само ако изследването е извършено наскоро след половия акт, тъй като сперматозоидите бързо се разрушават в аналното съдържимо от намиращата се там бактериална флора. Други признаци са: повърхностни разкъсвания по лигавицата на ануса, хлътване на ануса, разхлабване на аналния сфинктер. По-тежките наранявания са руптура на ректума и кръвоизливи.

Сексуалните нападения върху деца обикновено се разглеждат много по-сериозно, отколкото тези на възрастен. Това е така поради невинността на детето-жертва и дългосрочното въздействие, което сексуалното нападение има върху детето.

Въздействието се изразява със здравословни, психични и поведенчески последици за детето - психични разстройства, изоставане в когнитивното развитие, поведенчески патологии като агресия, автоагресия, хиперактивност, асоциално поведение и др. Последствията могат да окажат влияние и на други хора - според статистиката извършителите на тежки престъпления и домашните насилници по-често са били малтретирани в своето детство.

Сексуалното малтретиране на деца е форма на насилие над деца, при която възрастен или младежи злоупотребяват с дете с цел сексуална стимулация. Формите на сексуално малтрериране на деца се проявяват с: подстрекаване или принуждаване на дете да участва в сексуално действия (независимо от резултата); неприлично излагане на гениталиите на дете; показване на порнография на дете; действителен сексуален контакт с дете; физически контакт с гениталиите на дете; гледане на половите органи на детето без физически контакт; използване на дете за производство на детска порнография.

Ефектите на сексуалното малтретиране върху детето се изразяват с: депресия, посттравматично стресово разстройство, тревожност, хронично чувство на страх, физическо нараняване на детето и други проблеми. Отчаянието, чувството за вина и гневът, които изпитва детето-жертва, могат да се трансформират като изявена агресия, хиперактивност, импулсивност, злоупотреба с вещества, антисоциално поведение, опити за самоубийство, проблеми в общуването.

Дисоциативният синдром при сексуално малтретирани деца се характеризира като нарушаване на реалните връзки между субективното съзнание, мисли, чувства, поведение и спомени и може да се прояви с: амнезия за болезнените спомени; деперсонализация; моменти на нарушаване на връзката със средата; ограничена емоционалност (например неспособност за любовни чувства); разстройство на личността и др.

Децата, преживели сексуално малтретиране, като възрастни могат да имат проблеми от интимен и сексуален характер. Те са склонни към: множество кратки сексуални връзки; нарушения, свързани със сексуалните функции в резултат на страх; развиване на зависимост към други хора и тяхното идеализиране; различна сексуална ориентация.

Сексуалното насилие от член от семейството - форма на кръвосмешение, е по-често срещано от другите видове на сексуално малтретиране на деца и може да доведе до по-сериозна и дългосрочна психологическа травма, особено в случай на насилие от родител.

Приблизително 15-25 % от жените и 5-15 % от мъжете са преживели сексуално нападение с прилагане на физическа сила, когато са били деца. Повечето насилници на деца се познават със своите жертви. Приблизително 30 % са роднини на детето - братя, бащи, майки, сестри, чичовци и братовчеди, около 60 % са други познати като приятели на семейството, детегледачки или съседи, а около 10 % са непознатите насилници.

Често сексуалното насилие не се съобщава от дете по няколко причини:

• децата са прекалено малки да разпознаят виктимизацията си или не могат да я обяснят с думи
• децата са заплашвани или подкупени от насилника
• децата се чувстват объркани от страха си към насилника, но им харесва вниманието
• децата се страхуват, че никой няма да им повярва
• децата обвиняват сами себе си и мислят, че насилието е наказание
• децата се чувстват виновни за последствията за извършителя

Като рискови групи на деца, потенциални жертви на сексуално насилие, са:

• деца, живеещи на улицата
• деца в институциите - домове за деца, лишени от родителски грижи, домове за деца с увреждания и/или умствена изостаналост, корекционни заведения за деца с поведенчески проблеми
• деца от крайно бедни семейства, особено от малцинствата
• деца в проблемна юношеска възраст