Тежък остър респираторен синдром [SARS], неуточнен МКБ U04.9

› Какво представлява

› Причина и рискови фактори

› Как се разпространява

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза

› Лечение

› Превенция

Какво представлява SARS?

Тежкият остър респираторен синдром SARS (ТОРС) е инфекциозно вирусно заболяване, причинено от коронавирус. За SARS за първи път се съобщава в Азия през февруари 2003 г. През следващите няколко месеца болестта се разпространи в над повече от 24 държави в Северна Америка, Южна Америка, Европа и Азия.

От ноември 2002 г. до юли 2003 г. по света са регистрирани 8 098 случая и 774 смъртни случая. Това означава, че вирусът е убил около 1 на 10 души, които са били заразени. Хората над 65 години са били особено застрашени, като над половината от починалите от инфекцията са в тази възрастова група. Вирусът е наречен коронавирус, асоцииран със SARS (SARS-CoV).

SARS показа колко бързо инфекцията може да се разпространи във високо мобилен и взаимосвързан свят. От друга страна, съвместни международни усилия позволиха на здравните експерти бързо да овладеят разпространението на болестта. От май 2004 г. не са съобщени нови случаи на SARS.

През 2019 г. беше открит свързан с вируса щам, тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2). Този нов щам причинява COVID-19, заболяване, което доведе до продължаващата пандемия на коронавирус 2019-20 г. Подробна информация за това заболяване може да прочетете тук:

»Коронавирус COVID-19

Причина и рискови фактори

SARS се причинява от щам на коронавирус, същото семейство от вируси, което причинява и обикновената настинка. Преди това тези вируси никога не са били особено опасни за хората.

Коронавирусите обаче могат да причинят тежко заболяване при животните и затова учените подозират, че вирусът на SARS може да е преминал от животни към хора. Вероятно изглежда, че вирусът еволюира от един или повече животински вируси в нов, по-смъртоносен щам - SARS-CoV.

Като цяло хората с най-голям риск от ТОРС са тези, които са имали пряк, близък контакт с някой, който е заразен, като членове на семейството и здравни работници.

Как се разпространява SARS?

Основният начин, по който SARS се разпространява, е чрез близък контакт между хора. Счита се, че вирусът, причиняващ SARS, се предава най-лесно чрез дихателни капчици, произведени, когато заразеният човек кашля или киха. Отделените секрети във въздуха се отлагат върху лигавиците на устата, носа или очите на лица, които са наблизо (приблизително около 1 метър).

Дихателните капчици се абсорбират в тялото през лигавиците на устата, носа и очите. Това може да бъде и чрез:

• прегръдка и целувка
• споделяне на прибори за ядене и пиене
• говорене с болен от ТОРС на разстояние от 1 метър
• докосване до някого директно

Вирусът също може да се разпространи, когато човек докосне повърхност или предмет (като дръжки на вратите, бутони на асансьора, звънци на вратите), замърсен с инфекциозни капчици и след това докосне устата, носа или окото си.

Вероятно е вирусът да остане активен в околната среда в продължение на няколко дни.

Симптоми

Симптомите на SARS се появяват 2 до 7 дни след заразяване с вируса на SARS. В някои случаи инкубационният период може да продължи до 10 дни.

Тежък остър респираторен синдром [SARS], неуточнен, обикновено започва с грипоподобни признаци и симптоми:

• треска от 38 ºC или по-висока
• втрисане
• мускулни болки
• главоболие
• силна умора
• загуба на апетит и
• понякога диария

След тези симптоми инфекцията ще започне да засяга белите дробове и дихателните пътища, което ще доведе до допълнителни симптоми, като:

• суха кашлица
• задух
• нарастваща липса на кислород в кръвта, което може да бъде фатално в най-тежките случаи

Усложнения

Много хора със SARS развиват пневмония и дихателните проблеми. Някои пациенти е възможно да се влошат и да е необходима механична вентилация. Смърт поради ТОРС настъпва често вследствие на дихателна недостатъчност. Други възможни усложнения включват сърдечна и чернодробна недостатъчност.

По-висок риск от усложнения имат хората над 60 години - особено тези със съпътстващи състояния като диабет или хепатит.

Диагноза

При появата на SARS за пръв път не бяха налични специфични тестове. Сега няколко лабораторни теста могат да помогнат за откриване на вируса. Но никъде по света не е известно предаване на SARS от 2004 г. насам.

Според Световната здравна организация (СЗО),за да бъде диагностициран човек с ТОРС, трябва да има всички от следните:

• Треска най-малко 38 ºС
• Един или повече симптоми на заболяване на долните дихателни пътища: кашлица, затруднено дишане, задух
• Рентгенографски данни, които предполагат диагноза пневмония
• Няма алтернативна диагноза, която да обясни напълно заболяването

SARS се среща много рядко и симптомите се припокриват с тези на грип и пневмония. Лекарят няма да подозира тази диагноза, освен ако лицето не е било в район, където има огнище.

Лабораторни тестове могат да помогнат за идентифициране на SARS-CoV:

• Тестването с полимеразна верижна реакция с обратна транскрипция (RT-PCR) може да открие вируса в кръвта, изпражненията и носните секрети.
• Серологичното изследване може да открие антитела срещу SARS-CoV в кръвта. Ако човек има антитела, има вероятност да има и инфекцията.
• Вирусна култура също може да бъде метод за диагноза на заболяването.

Тези тестове може да не са надеждни, ако се използват в ранните етапи на инфекция.

Повечето от пациентите, които са развили SARS през 2003 г. до 2004 г., са прекарали време с хора, които са развили заболяването, или са били на места, където е налице заболяването.

Пневмонията е често усложнение, така че човек, който развие необяснима пневмония и е прекарал време на място, където има огнище, трябва да се подозира, че има SARS. Това може да включва живеене в или наскоро пътуване до зона, засегната от SARS, или работа в лаборатория, в която има жив вирус SARS-CoV.

Лечение

Понастоящем няма лечение за SARS.

СЗО препоръчва изолиране на пациентите, за предпочитане в помещения с отрицателно налягане, и използване на бариерни техники за предотвратяване на разпространението на вируса, включително предпазни маски и очила.

Лечението е основно поддържащо и може да включва:

• подпомагане на дишането с помощта на кислородна терапия
• антибиотици за лечение на вторичната бактериална инфекция
• антивирусни лекарства
• антипиретици и антитусивни средства
• високи дози стероиди за намаляване на отока в белите дробове

Няма много научни доказателства, които да показват, че тези лечения са ефективни. Известно е, че антивирусното лекарство рибавирин е неефективно при лечението на SARS.

Учените работят по разработването на ваксина срещу болестта.

Превенция

Изследователите работят върху няколко вида ваксини срещу ТОРС, но нито една не е тествана при хора. За предотвратяване на заразяване с тежък остър респираторен синдром [SARS], неуточнен, е необходимо да се следват тези указания за безопасност, ако се полагат грижи за някого, който може да има инфекция със SARS-CoV:

• Често измиване на ръцете - почистване на ръцете често със сапун и гореща вода или употреба на дезинфектант за ръце, съдържащ поне 60% алкохол.
• Носене на ръкавици за еднократна употреба при контакт с телесните течности или изпражнения на заразеното лице се препоръчва носене на ръкавици за еднократна употреба, които се изхвърлят веднага след употреба и следва измиване на ръцете.
• Носене на предпазна маска - при престой в същата стая с човек със SARS устата и носа се покриват с хирургическа маска. Носенето на предпазни очила също може да предложи някаква защита.
• Почистване и пране на лични вещи - измиване на съдове, пране на кърпи, спално бельо и дрехи на човек с ТОРС.
• Дезинфекциране на повърхности - употреба на домакински дезинфектант за почистване на всякакви повърхности, които може да са били замърсени с пот, слюнка, слуз, повръщане, изпражнения или урина. При почистване се носят ръкавици за еднократна употреба, които се изхвърлят след това.

Препоръчва се спазване на всички предпазни мерки най-малко 10 дни след изчезването на признаците и симптомите на лицето.

Изображения: freepik.com