Последици от усложнения при хирургични намеси и терапевтични грижи, некласифицирани другаде МКБ T98.3

Следоперативните усложнения могат да възникнат от основното заболяване, от операцията или от несвързани с тях фактори. Обичайните клинични признаци на заболяването често са замъглени в следоперативния период. Следоперативните усложнения по своята същност се разделят на две големи групи:

1. Хирургични - изискващи хирургична намеса с последващо активно консервативно поведение

• синдром на хеморагията
• синдром на следоперативния илеус
• перитонит
• постоперативен холецистит
• синдром на раневите усложнения

2. Нехирургични усложнения - изискващи активно консервативно поведение

• дихателни усложнения
• сърдечни усложнения
• мозъчни усложнения
• психиатрични усложнения
• уринарни усложнения
• следоперативна хипертермия

Към последици от усложнения при хирургични намеси и терапевтични грижи, некласифицирани другаде се отнасят дихателните усложнения. Респираторните усложнения са най-голямата груба причина за болестност след големи хирургични процедури, и са на второ място по честота сред причините за смърт на пациенти над 60-годишна възраст. Пациентите, подложени на гръдни и коремни операции са особено податливи на белодробни усложнения. Честотата е по-ниска след хирургия на малкия таз и още по-ниска след операция в областта на главата и шията. Специални рискове възникват при пациенти с предварително съществуващи хронични обструктивни белодробни заболявания. По-възрастните пациенти са с по-висок риск поради по-ниския комплайънс и увеличено мъртво пространство, които предразполагат към ателектази.

Към белодробните усложнения се отнасят ателектази, белодробна аспирация, постоперативна пневмония и мастна емболия. Пневмонията е най-често срещаното белодробно усложнение сред пациентите, които умират след хирургична намеса. Важни предразполагащи фактори са ателектазата, аспирацията и секрецията. Клиничните признаци на постоперативната пневмония са треска, тахипнея, увеличена секреция и физикални промени, предразполагащи пулмонарна консолидация. Общата смъртност при следоперативна пневмония варира от 20-40%.

Сърдечните усложнения след хирургична интервенция може да са животозастрашаващи. Дизаритмиите, нестабилната ангина, сърдечната недостатъчност или много високо кръвно налягане трябва да се коригират преди намесата. Клапните заболявания, особено аортните стенози, ограничават възможността на сърцето да отговори на увеличените изисквания по време на операцията или непосредствено след нея. Общата анестезия потиска миокарда, а някои анестетици предразполагат към аритмии поради сенсибилизирането на миокарда към катехоламините. Продължителността и спешността на операцията и неконтролируемото кървене и хипотензията по време на операцията са показали връзка с развитието на сериозни следоперативни проблеми. При пациентите с пейсмейкъри електрокаутеризацията може да се долови от интракардиалния електрод и да доведе до неправилна работа на устройството. Претоварването с течности може да доведе до остра левокамерна недостатъчност.

Инсултът като мозъчно усложнение се появява при 1-3% от пациентите с каротидна ендартектомия и други реконструктивни операции на каротидната система. Отворената сърдечна хирургия в някои случаи може да доведе до инсулт. Патогенезата на инсулта се счита, че е свързана с хипоксемията, емболи или лоша перфузия.

Неспокойствието и страха са нормални при хирургичните пациенти. Съществена депресия или историята на хронична болка може да служи за агравиране на отговора на пациента от операцията. Постоперативната психоза се проявява при около 0.5% от пациентите, имащи коремни операции. Клиничните симптоми са рядко от първия следоперативен ден. По време на този период пациента проявява безчувственост и разконцентрираност относно промените, които го заобикалят и се самовглъбява. Най-явни психиатрични нарушения се наблюдават след третия следоперативен ден. Симптомите са променливи, но често включват обърканост, страх и дезориентация за време и място. Делириумът се проявява като променливо съзнание с нарушение на когнитивността.

Невъзможността да се уринира е често явление след операция. Факторите отговорни за следоперативната ретенция на урина са въздействието върху нервните механизми, отговорни за нормалното изпразване на мехура. Лечението на острата ретенция на урина е катетеризацията. Инфекцията на долните пикочни пътища е най-честата придобита назокомиална инфекция. Предварителната контаминация на пикочните пътища, ретенцията на урина са основните допринасящи фактори. Лечението включва адекватна хидратация, правилен дренаж на мехура и специфични антибиотици.

Хипертермията се появява при около 40% от пациентите след големи хирургични интервенции. При повечето пациенти тя преминава без специфично лечение, но тя може и да означава наличието на сериозна инфекция. Белезите, свързани с инфекциозен произход са:

• преоперативната травма
• начало на треската след втори следоперативен ден
• първоначално повишаване на температурата над 38.6 градуса
• левкоцитоза

Хипертермия в рамките на 48 часа след операцията обикновено се дължи на ателектаза. Хипертермия, появила се след втори следоперативен ден, може да се дължи на флебит от абокат, пневмония или инфекция на пикочните пътища. Пациентите без инфекция рядко са фебрилни петия ден след операцията.

Следоперативната хеморагия представлява една от последици от усложнения при хирургични намеси и терапевтични грижи, некласифицирани другаде. Тя е една от най-тежките усложнения, изискващо спешна оперативна намеса. Вътрешните хеморагии възникват в първите часове след операцията. Причини могат да бъдат недостатъчната хемостаза, изпускането на лигатура, нарушена съсирваемост на кръвта. Хеморагията в следоперативния период може да бъде в коремната кухина и стомашно-чревния тракт. Смъртността от постоперативна хеморагия достига до 35%.

Следоперативният илеус се развива в ранния следоперативен период и диагнозата му много често е забавена поради нетипичната клинична картина на чревна непроходимост. Основни причини за възникването му са предшестващи колити, перитонит, оклузии, абсцеси, релапаротомии и други. По принцип острата адхезивна чревна непроходимост обикновено възниква в средните и долните отдели на коремната кухина.

Дифузният или локалният перитонит е най-честото и тежко усложнение при ранна релапаротомия. Като латентен признак се счита болката в коремната кухина, съпроводена с падането на артериалното налягане и нарастващата тахикардия.

Острият постоперативен холецистит може да следва всеки вид операция, но най-често след гастроинтестинални процедури. Фулминантен холецистит с инфаркт на жлъчния мехур може да последва перкутанна емболизация на хепаталната артерия поради злокачествен тумор на черния дроб. Постоперативният холецистит се различава в няколко аспекта от обикновената форма на острия холецистит, като най-често е без камъни, прогресира светкавично до некроза на жлъчния мехур и не отговаря на консервативно лечение.