Последици от отравяне с лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества МКБ T96

Отравянето с лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества представлява прилагането им в количества, по-големи от терапевтичната доза. Предозирането може да доведе до токсични състояние или смърт. Отравянето може да бъде умишлено или неумишлено. Обикновено е неумишлено при малки деца, а при възрастни е умишлено. По-рядко отравянето с лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества може да е ятрогенно.

Различни токсични органни увреждания могат да бъдат последици от отравяне с лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества.

Нефротоксичност се наблюдава при предозиране с фенацетин, аминозиди, полимиксини, сулфонамиди, нестероидни противовъзпалителни средства, амфотерицин и други. Нефротичен синдром може да бъде предизвикан от каптоприл, а хеморагичен цистит с хематурия от циклофосфамид.

Хепатотоксични ефекти са възможни при лечение с парацетамол, тетрациклин, макролиди, сулфонамиди, метилдопа, метотрексат и други. Макар и рядко е наблюдавано развитието на чернодробен аденом у жени, свързан с използването на хормонални контрацептиви.

Псевдомембранозен колит с диария се наблюдава при отравяне с клиндамицин, линкомицин, амоксицилин, тетрациклини, хлорамфеникол. Той изисква спиране на широкоспектърната антибактериална терапия и лечение с ванкомицин или метронидазол.

Предимно у деца при терапия с глюкокортикостероиди, приложени във високи дози, е наблюдаван панкреатит. Някои случаи на панкреатит у жени в репродуктивна възраст могат да се свържат с използването на орални хормонални контрацептиви.

Потискане на кръвотворенето с развитие на левкопения, агранулоцитоза, тромбоцитопения, апластична анемия и други хематотоксични ефекти се наблюдават понякога при лечение с хлорамфеникол, аминофеназон, хинин, индометацин, противотуморни средства и други. В някои случаи потискането на хемопоезата се дължи на свръхчувствителност към съответните лекарства.
Хлорамфениколът е причина за най-голям брой случаи на фармакогенна апластична анемия с висок леталитет. Съществуват две форми на апластична анемия. Едната протича леко, дозозависима е, и след спиране на медикацията отзвучава. Другата форма се развива 1 до 2 месеца след спиране на лечението с хлорамфеникол и протича тежко. При нарушена чернодробна функция апластичният риск нараства.

Токсичен миокардит може да се развие от парааминосалицилова киселина, сулфонамиди, аспирин, стрептомицин и други. Сърдечна аритмия могат да предизвикат токсични дози дигоксин, миноксидил и терфенадил, а сърдечна недостатъчност - доксорубицин, бета-блокери и верапамил.

Неврит на зрителния нерв с намален визус, поява на скотоми и нарушения в цветоусещането са наблюдавани при терапия с етамбутол, хинин, изониазид, стрептомицин, а едем на папилата на зрителния нерв - тетрациклини, ароматни ретиноиди и ретинол във високи дози.

Ретинопатия се развива най-често при продължително приемане на високи дози синтетични антималарийни средства. При жени, използващи орални хормонални контрацептиви, е наблюдаван едем на ретината.

Интерстициална или алвеоларна пневмония и фиброза на белия дроб може да предизвика амиодаронът. Рискът се увеличава при прилагането му над 5-6 месеца.

При предозиране на аспирин се развива главоболие, световъртеж, шум в ушите, метаболитна ацидоза. Остра невъзпалителна енцефалопатия с дегенеративни промени във вътрешните органи може да се развие при прилагане на аспирин на деца до 3-годишна възраст.

Халюцинации, дезориентираност и паметови смущения с обратим характер могат да се наблюдават при предозиране на диклофенак, индометацин и други нестероидни противовъзпалителни средства, леводопа, бромокриптин.

В зависимост от приеманите лекарства, тяхната доза, както и много ненапълно изяснени фактори, се наблюдават два типа токсично дифузно оредяване на косата или нейното напълно опадане (алопеция). При предозиране или интоксикация с цитостатици косата опада след няколко дни до 2-3 седмици. Тази алопеция от ранен тип, означавана като анагенен ефлувиум, се дължи на директно цитотоксично действие и инхибиране на митозите в космения матрикс, и освен капилициум тя може да обхване други окосмени части на тялото. Хипертрихоза се наблюдава най-често при продължително прилагане на високи и токсични дози циклоспорин и фенитоин, но тя също може да бъде предизвикана и от много други медикаменти, например системно прилаган миноксидил.

Хиперпигментация на кожата може да предизвикат голям брой медикаменти, водещи до увеличаване на продукцията на меланин, или в резултат на отлагането им в кожата. Като резултат на директно отлагане на тетрациклини се наблюдава жълто флуоресциращо оцветяване на зъбите и костите в периода на растеж. Миноциклинът предизвиква дифузно синьо-черно оцветяване на кожата, а фенитоинът - кафява пигментация, по-изразени по фотоексонираните участъци. Разнообразие от пигментни промени са описани и при прилагане на високи дози противотуморни средства. Много характерна е флагелатната хиперпигментация, свързана с токсични дози блеомицин. Могат да се наблюдават също нокътни хиперпигментации, поява на нови меланоцитни невуси, потъмняване или посветляване на косата. При предозиране на метотрексат, характерна е появата на по-тъмен кичур коса.

Токсични мукозити се проявяват клинично със зачервяване и оток, последвани от болезнени ерозии и улцерации по лигавицата на орофаринкса. При тежки случаи се развива и езофагит.

Иритативен контактен дерматит възниква по неалергични механизми най-често при професионални условия. За развитието му роля играят разтворители, антисептици и дезинфектанти, дентални препарати. Силните киселини и основи незабавно предизвикват върху мястото на контакта коагулационна некроза.

Фототоксични дерматити възникват при комбинирано въздействие върху кожата на локално или системно действащи фототоксични медикаменти и химически вещества и последващо слънчево облъчване. Фототоксични дерматити, манифестиращи се със зачервяване и поява на мехури по кожата, могат да възникнат минути до часове след слънчевото облъчване - остра реакция. Хроничните фототоскични реакции се представят с хиперпигментация и задебеляване на роговия слой на кожата. Фототоксични субстанции са фурокумарините, антрацена и фенантрена, хлорпромазин, налидиксова киселина, нестероидни противовъзпалителни средства.

Важно значение за проявата на последици от отравяне с лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества имат придружаващите заболявания особено на черния дроб, бъбреците и сърцето. При чернодробна недостатъчност се затруднява биотрансформацията на лекарствата и нараства рискът за развитие на токсични ефекти за дигоксина, рифампицина, фенотиазините, хлорамфеникола и други, които в значително степен се метаболизират в черния дроб.

При бъбречна недостатъчност се забавя екскрецията на аминозидите, сулфонамидите, цефалоспорините, дигоксин и други лекарства. За да се избегне кумулация, необходимо е в този случай да се следи плазменото ниво на лекарството.