Последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник МКБ T93.3

Изкълчването, наричано още луксация, представлява трайното и пълно разместване на артикулиращите повърхности на костите, образуващи дадена става.

Навяхването представлява травматична увреда в резултат на временно преминаване на границите на нормална подвижност на дадена става на долен крайник или възпроизвеждане на ненормални за нея движения. Тежестта на навяхване може да се класифицира в три групи:

• първа степен - само някои от влакната в мускула или сухожилието са увредени, като функцията на ставата не е засегната
• втора степен - много от влакната на сухожилието и мускула са разкъсани, има болка и подуване. Функционалността на ставата е засегната.
• трета степен - сухожилията и мускулите на засегнатата става са напълно разрушени. Необходимо е хирургично лечение.

Разтягането е вид остра травма на мускул или сухожилие. Подобно на навяхването то може да варира по тежест, от разтягане до пълно разкъсване на мускул или сухожилие.

Към рубриката последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник се отнасят:

• изкълчване и навяхване на тазобедрена става
• изкълчване и навяхване на колянна става
• изкълчвания и навяхвания на ставите на ходилото

Травматичните луксации на тазобедрената става засягат възрастта от 20 до 55 години. Механизмът на получаване на изкълчването е индиректен. За получаване на луксация на тазобедрената става е необходима значителна по големина и бързина действаща сила. Налице са всички типични белези за травматична луксация. Симптомът "принудително положение" е водещ, улеснява диагнозата и определя вида на луксацията. При задните луксации крайникът е флектиран, аддуциран и вътрешно ротиран в тазобедрената става, а при предните крайникът е в лека флексия, абдукция и външна ротация. Болният лежи неподвижен и всяка промяна на положението му е свързано със силна болка. Слабо изразен симптом е деформацията на ставата, поради дълбокото й разположение и покритие с мощни мускулни групи. Движенията в ставата са невъзможни, поради пълното разместване на ставните тела и мускулната контракция. Наблюдават се и някои нетипични симптоми като болка, оток, скъсяване на крайника.

Лечението на травматичните луксации на тазобедрената става трябва да започне във възможно най-кратък срок след травмата. Наместването се извършва под обща наркоза и пълна релаксация на мускулатурата.

Травматичните луксации на колянната става са редки, по-често се наблюдават при мъжете. Механизмът на луксациите е най-често удар върху горната трета на подбедрицата при фиксирано бедро. За да се получи изкълчване на колянната става се разкъсват кръстосаните връзки. Менискусите също могат да бъдат засегнати от травмата. Клиничната картина е с богата симптоматология. Деформацията е очевидна. При предните изкълчвания подбедрицата е изместена напред, крайникът е видимо скъсен. Предният ръб на тибията се опипва непосредствено под кожата пред кондилите на бедрата. В тези случаи пулсациите на a.dorsalis pedis се опипват трудно и циркулацията на крайника е смутена. Двигателната функция на ходилото е запазена.

Чистите изкълчвания на глезенната става са много редки. Изкълчванията, съчетани със счупване на глезените, се наблюдава по- често. При чистите изкълчвания на глезенната става са възможни размествания на периферното ставно тяло назад, напред и нагоре. Задното изкълчване настъпва при едновременен тласък върху подбедрицата по надлъжната й ос и напред и при максимално сгънато ходило се разкъсва ставната торба по задната й повърхност. Клиничната картина се проявява с деформация на глезенната става. Изкълчената кост изпъква силно под кожата и я изпъва. Понякога кожата не издържа, разкъсва се и в дълбочина се вижда част от костта.

Механизмът на повреда при навяхванията е индиректен и често наподобява този при изкълчване. Най-често са засегнати колянната и глезенната стави. Навяхванията в областта на колянната става са резултат на прекомерно усилие. Клиничните белези са изразени в различна степен. При по-леките навяхвания болният може да ходи и да движи ставата, макар и с болки. В резултат на травмирането на синовиалната капсула ставната кухина е изпълнена със серозен ексудат. При по-тежките навяхвания, придружени с частични разкъсвания на връзки, менискуси, ексудатът е кървенист. Движенията са затруднени до невъзможни. Пасивното раздвижване е силно болезнено, стабилността на ставата е запазена. Навяхванията на коляното се лекуват консервативно. Поставя се гипсова шина за 2-3 седмици. Физиотерапия и рехабилитация се използва след първата седмица.

Най-често навяхванията в областта на глезенната става са резултат на супинационно-аддукционен механизъм, а по-рядко пронационно-абдукционен. Клинически най-често става дума за преразтягане на лигаментите, разположени по външната страна на глезена. Установява се голям оток и кръвонасядане около и под фибуларния малелол. Често се установява палпаторна болка в основата на пета метатарзална кост. Остра болка се предизвиква при опит за супиниране на ходилото. В първите 24 часа се поставят студени компреси и лед. По-късно в зависимост от тежестта на навяхването на глезена се правят съгреваещи компреси или се поставя гипсова шина за 10-12 дни.

Последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник могат да бъдат:

• фрактури
• открити рани
• разкъсвания на сухожилия и кръвоносни съдове
• инфекция
• асептична некроза
• нестабилност на ставата
• увреждане на кожата
• увреждане на нерви
• скованост
• нарушена сетивност
• дегенеративен артрит
• гангрена

При страничните изкълчвания на колянната става най-често се срещат неврологични усложнения, които са резултат от притискане, преразтягане или разкъсване на n.peroneus communis.