Последици от травма на вътрегръдни органи МКБ T91.4

Фрактурите на ребрата са най-честите увреди на гръдната стена. Те се съчетават често с белодробна контузия. Фрактурите на долните ребра се съпровождат с вътрекоремни поражения, на гръдната кост - със сърдечни увреди, а на ключицата - с разкъсване на подключичните съдове и брахиалния плексус.

Към рубриката последици от травма на вътрегръдни органи спадат:

• белодробна контузия
• трахео-бронхиални разкъсвания
• травми на сърцето
• руптура на диафрагмата
• увреди на хранопровода

Белодробната контузия е най-честото увреждане при тежка гръдна травма. Кръвоизливите, отокът и ателектазата са морфологичната находка в паренхима. Докато кръвоизливите и микроателектазите са непосредствен резултат от травмата, то водещият фактор в прогресивното влошаване на белодробната функция в рамките на 36-42 часа от травмата са интерстициалния и интраалвеоларния оток.

Белодробната контузия е животозастрашаващо състояние, тъй като началото на симптомите се долавят трудно. Разгънатата клинична картина включва затруднено и ускорено дишане, ускорена сърдечна дейност, цианоза, кръвохрак и ниско кръвно налягане. При палпация се откриват разместени ребрени фрагменти и крепитации. Динамичното проследяване на артериалните кръвни газове показва задълбочаваща се хипоксемия. Поради реалната опасност от белодробен оток се налага ограничаването на вливанията.

Трахео-бронхиалните разкъсвания често са съчетани с други поражения. Уврежданията на трахеята и бронхите са редки. По-често се засяга десния главен бронх. Изключително рядко може да се получи и тотално прекъсване на главен бронх. Клиничната картина се представя с умерен кръвохрак, подкожен и медиастинален емфизем, по-често пневмоторакс със значителна алвеоларна пропускливост, дихателна недостатъчност и цианоза. Първоначално подкожният емфизем обхваща шията и лицето, а после може да обхване и цялото тяло. При аускултация се установява отслабено до липсващо дишане в съответната гръдна половина. Диагнозата се поставя с фибробронхоскопия.

Увредите на аортата се предизвикват най-често от компресионна травма. Не повече от 10-20% от пострадалите с аортна руптура доживяват хоспитализация. Болният е в хиповолемичен шок. При физикален преглед се установяват екхимози по гръдния кош, фрактури на първо до трето ребро. Има значителна разлика в артериалното налягане между лява и дясна ръка, значително отслабен пулс на артериите на краката. Медиастинумът е разширен при рентгеново изследване, но най-доказателствено е извършването на аортография. Спешната оперативна намеса е наложителна поради опасността от настъпване на животозастрашаващ кръвоизлив.

Травмите на сърцето са комоцио, контузио, разкъсване на миокарда, като най-често се среща контузиото. То е свързано с ЕКГ- промени, раздвижване на серумното ниво на ензимите и ехокардиографски промени. Руптурата на миокарда най-често е фатална, но може да настъпи ограничаване на излива при незасегнат перикард. Перикардната тампонада се получава, когато се натрупва кръв в перикардната торбичка, която ограничава пълненето на сърцето. Характеризира се с триадата на Бек: глуховати сърдечни тонове, ниско кръвно налягане при повишено централно венозно налягане с разширени шийни вени. Болният е със затруднено дишане, цианоза и парадоксален пулс. Най-информативният метод за оценка на перикарден излив е ехокардиографията.

Руптура на диафрагмата е една от последици от травма на вътрегръдни органи. Тя настъпва предимно вляво, най-често в резултат на пътнотранспортни произшествия с травма на долната част на гръдния кош и горния етаж на корема. Симптомите обикновено са затруднено дишане и гълтане, болки в съответния хемиторакс и рамо. При руптура на лявата диафрагма се установява изпъкване и нарушена подвижност на лява гръдна половина, изместване на сърцето надясно, липса на дишане. В гръдния кош могат да попаднат оментум, стомах, тънки черва, дебело черво, слезка, черен дроб и други. Диагнозата се поставя при рентгеново изследване с контрастиране на стомаха и компютърна томография.

Увредите на хранопровода по принцип са редки. Разкъсването на хранопровода след травма се изявява с болка, фебрилитет и шок, като смъртта може да настъпи за 48 часа. Увредите на хранопровода се потвърждават езофагография с водоразтворим контраст и езофагоскопия.

Травматична асфиксия като последици от травма на вътрегръдни органи се развива в резултат на компресия на гръдния кош и горния етаж на корема при затворен глотис. Това води до увеличено вътрегръдно венозно налягане, което се предава на главата и шията. Характеризира се с едем и цианоза на лицето, шията, рамената и горната част на гръдния кош. Наблюдават се двустранни субконюнктивни кръвоизливи и разпръснати петехии по горната част на торакса. Внезапната постоянна загуба на зрението се дължи на кръвоизлив в ретината, а временната загуба на зрение се наблюдава при оток на ретината. Неврологичните прояви са чести, като една трета от пациентите са в безсъзнание по време на травмата, а настъпилата впоследствие дезориентация отзвучава за 24 часа. В над 90% от случаите, когато няма други придружаващи интраторакални увреждания пострадалите се възстановяват без специфично лечение, освен кислородотерапия.