Последици от травма на гръбначния мозък МКБ T91.3

Травмата на гръбначния мозък представлява увреждане на гръбначния мозък, което води до промени в неговата функция - временно или постоянно. Тези промени се изразяват в загуба на мускулна функция и/или усещане, загуба на автономната функция в части на тялото под нивото на лезията. Нараняванията могат да се появят на всяко ниво на гръбначния мозък и могат да бъдат класифицирани като пълна или непълна травма.

В зависимост от местоположението и тежестта на нараняването на гръбначния мозък, симптомите могат да варират в широки граници, от болка или изтръпване, до парализа и инконтиненция. Прогнозата също варира в широки граници, от пълно възстановяване, в редки случаи, до постоянна тетраплегия и параплегия. Усложнения, които могат да възникнат в краткосрочен и дългосрочен план, включват мускулна атрофия, декубитални рани, инфекции и респираторни проблеми.

В по-голямата част от случаите последици от травма на гръбначния мозък са резултат от физическа травма, като например автомобилни катастрофи, падания от високо или спортни травми.

Според патогенетичните механизми травмите на гръбначния мозък се подразделят на следните видове увреждания:

• сътресение
• контузия
• хематомиелия
• частично/пълно анатомично прекъсване
• аксонално прекъсване
• коренчева увреда и други

Понастоящем е прието находката от неврологичното изследване да се оценява по схемата на ASIA (Северноамериканската асоциация по спинална травма), при което тежестта на гръбначномозъчната травма се определя като пълна или непълна чрез изследване на сетивното, моторното и неврологичното ниво.

Като пълна спинална травма се определя при загуба на всички функции под нивото на увреждане, като е налице сетивно и моторно отпадане. Непълна е спиналната травма при наличие, на каквато и да е сетивна или двигателна функция дори в най-каудалния сегмент.

Клиничната картина при травма на гръбначния мозък варира в зависимост от това къде е контузен гръбначния стълб, както и степента на увреждането. Част от кожата, инервирана през определена част на гръбначния стълб, се нарича дерматом. Нараняването на тази част на гръбначния стълб може да причини болка, изтръпване или загуба на чувствителност в съответните области. Парестезия, изтръпване или усещане за парене в засегнатите участъци от кожата е друг симптом. Дадена група от мускули, инервирани през определена част на гръбначния стълб, се нарича миотом. Нараняване на тази част от гръбначния мозък може да доведе до проблеми с движенията, които включват тези мускули. Мускулите стават слаби или напълно парализирани. Спиналният шок, който представлява загуба на невралната активност, включително рефлекси под нивото на вредата, се появява малко след травмата и обикновено отшумява в рамките на един ден.

Последици от травма на гръбначния мозък включват белодробен оток, дихателна недостатъчност, неврогенен шок и парализа под мястото на нараняване. В дългосрочен план, загубата на мускулна функция може да доведе до атрофия на мускулите. Неподвижността може да доведе до декубитални рани, изискващи предпазни мерки, като например допълнително омекотяване и обръщане в леглото на всеки два часа. Хората с гръбначномозъчни травми са в особено висок риск за дихателни и сърдечно-съдови заболявания. Респираторните заболявания са водеща причина за смърт при хора с гръбначномозъчна травма, следвани от инфекции на пикочните пътища и на дихателните пътища.

Друга потенциално смъртоносна заплаха е дълбоката венозна тромбоза, при която се образуват съсиреци в неподвижните крайници. Образувалият се съсирек може да предизвика белодробна емболия. Дълбоката венозна тромбоза е особено опасна в рамките на 10 дни от травмата. Превантивните мерки включват антикоагуланти и раздвижване на крайниците.

Около 24-45% от хората с гръбночномозъчна травма страдат от депресия, а процентът на самоубийствата е шест пъти по-голям от този на останалата част от населението. При младите хора с гръбначномозъчна травма, самоубийството е водеща причина за смърт.

Диагнозата при последици от травма на гръбначния мозък се поставя с помощта на рентгенография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на гръбначния стълб. Неврологична оценка може да помогне за определяне степента на увреждане на гръбначния мозък.

Първа помощ при травми на гръбначния мозък е насочена към предотвратяване на по-нататъшно увреждане. Тя включва поддържане на дихателните пътища, кръвообращението и обездвижване на гръбначния стълб.