Последици от счупване на гръбначния стълб МКБ T91.1

Травмите на гръбначния стълб се отнасят към най-тежките, които могат да сполетят съвършено здрав човек в процеса на неговия живот. Тежестта на повредите на гръбначния стълб, като основен орган на опорно-двигателния апарат, се обуславя от неговата функция на обединяващо звено в човешкото тяло и осигуряващ протекция на нежните структури на гръбначния мозък, неговите обвивки и коренчетата.

Почти половината от счупванията на гръбначния стълб са придружени с повреда на гръбначния мозък. Най-често са засегнати по-подвижните сегменти на гръбначния стълб - шийногръдния и гръднопоясния преходи, в 60% са налице асоциирани увреждания. В 15-40% от случаите травмата на гръбначния стълб се съчетава и с увреждане на нервните елементи в него. Причинява се най-често от автомобилни произшествия, спортни травми, падания от височина. Смъртността е висока, като близо 10% от случаите умират преди постъпване в болница.

Гръбначномозъчната травма се предизвиква основно от фрактури, дислокации или сублуксации на прешлените. За честотата и тежестта на гръбначномозъчно засягане при спинална травма роля играе и размерът на гръбначномозъчния канал, който е най-тесен на гръдно ниво и на ниво С4-С6.

Една от последици от счупване на гръбначния стълб е спиналния шок. Той настъпва непосредствено след гръбначномозъчната травма и е с различно времетраене, което е по-продължително при политравматични състояния. Дефинира се като състояние на вяла парализа на мускулатурата, на пълно сетивно, вегетативно и тазоворезервоарно функционално отпадане под нивото на увредата. Прекъсването на симпатиковите пътища, които напускат гръбначния мозък на нива Th1 до L2 води до чревна атония и явления на паралитичен илеус. При нива на увреда Th5 и до вагусова брадикардия и артериална хипертония. При увреждане на гръбначния мозък на нивото на 4-ти шиен сегмент се наблюдава отпадане на диафрагмалното дишане.

След отзвучаването на спиналния шок настъпва възстановяване мускулните и аналния рефлекси, като може да се наблюдават високи стойности на кръвно налягане и пристъпни тахикардии.

По-важните неврологични последици от счупване на гръбначния стълб са:

• централен гръбначномозъчен синдром
• преден гръбначномозъчен синдром
• синдром на Браун-Секвард
• синдром на пълно напречно прекъсване на гръбначния мозък - отпадане на всички неврологични функции под нивото на увредата

Централния гръбначномозъчен синдром обикновено е последица на остра хиперекстензионна шийна травма при по-възрастни пациенти с предшестващо травмата дегенеративно стеснение на спиналния канал. Като типично двигателната сила в горните крайници е засегната повече от тази в долните.

Предният гръбначномозъчен синдром представлява гръбначномозъчен инфаркт в съдовата територия на предната спинална артерия, предизвикан от предна компресия на миелона от костни фрагменти или травматична дискова херния. Представя се с пара- или квадриплегия, дисоциирана загуба на чувствителност за болка и температура поради увреждане на спиноталамичния тракт.

Синдромът на Браун-Секвард представлява прекъсване на половината от напречника на гръбначния мозък, с контралатерална на страната на прекъсването дисоциирана загуба на чувствителност за болка и температура.

При последици от счупване на гръбначния стълб трябва да се окаже незабавно медицинска помощ, за да се предотврати по- нататъшно увреждане на мозъка. При над 50% от пострадалите са налице и сериозни допълнителни увреждания, особено гръдна травма, така че освен за първичния спинален шок трябва да се мисли и за възможността да е налице и хеморагичен шок. Критично е осигуряването на свободни дихателни пътища, стабилизиране на дихателните функции и кардиоциркулацията.