Сероводород МКБ T59.6

Сероводородът е безцветен газ с характерна лоша миризма на развалени яйца. Той е много отровно и корозивно вещество. Сероводородът често е резултат от бактериално разлагане на органична материя в отсъствие на кислород като например в блата и канали - този процес е известен като анаеробно разлагане. Сероводородът се използва за производство на някои органични съединения, съдържащи сяра, предшественик е на метални сулфиди.

Отравяне със сероводород е рядкост, обикновено се случва в индустриалната сфера. Експонирани са работниците, заети с производството на сяра и сярна киселина, различни сулфиди, тиолови съединения, изкуствени влакна, в доменните пещи, в кожарската, хартиено-целулозната и захарната промишленост, а в големи концентрации в нефтодобива, при анаеробно разпадане на органична материя в септичните ями, канализационната мрежа и др.

Главният път при експозиция на сероводород е чрез вдишване и по-малка степен чрез очно и дермално усвояване. Малко вероятно е възникването на орална експозиция поради газообразното му състояние.

Значително отравяне със сероводород обикновено се случва при вдишване. Сероводородът се абсорбира бързо през белите дробове в кръвта и се разпределя в цялото тяло. Абсорбцията на сероводород се извършва в по-малка степен през стомашно-чревния тракт и здрава кожа. Локални дразнещи ефекти заедно със забавяне или спиране на клетъчното дишане може да последва.

Метаболизмът на сероводорода се осъществява чрез три механизма: окисление, метилиране и взаимодействие с металопротеините или съдържащи дисулфид протеини, като последният механизъм е основният. Механизмът на действие на сероводорода се смята за пряко инхибиране на клетъчните ензими, като цитохром С оксидаза, който участва в клетъчните окислителни процеси и производството на енергия. Това ензимно инхибиране води до прекъсване на електронната транспортна верига и уврежда оксидативния метаболизъм, което води до анаеробен метаболизъм, намаляване на производството на АТФ, производство на млечна киселина.

Много високата му липидна разтворимост му позволява да проникне лесно през биологичните мембрани. Като клетъчна отрова сероводородът засяга всички органи, особено централната нервна система и дихателната система.

Главният път на детоксикация на сероводорода е чрез окисление в черния дроб. Сероводородът бързо се елиминира от организма под формата на сулфат в урината. Той може да се отделя непроменен в издишания въздух и в изпражненията.

Спектърът на клиничната картина на интоксикация със сероводород зависи от концентрацията и продължителността на експозицията. Висока концентрация причинява внезапна смърт, дължаща се вероятно на ефекта на сероводорода върху мозъчния дихателен център.

Наличието на сероводород обикновено е видно поради характерния лош мирис. Въпреки това понякога сероводородните концентрации могат да поразят обонятелния нерв, така че жертвата може да няма никакво предупреждение за експозицията. Експозицията може да бъде разделена на три категории: ниско, високо и много високо ниво.

Експозиция с ниско ниво често е с хроничен характер и обикновено се случва в промишлена среда. Хронична експозиция с ниско ниво на сероводород предимно причинява дразнене на лигавиците и на дихателната система. Пациенти, изложени на постоянно ниско ниво на сероводородна концентрация или след остра експозиция на много висока концентрация на сероводород, могат да загубят способността си да помиришат / открият газа, въпреки че все още присъства в околната среда (обонятелно изтощение / парализа).

Симптомите при ниско ниво на концентрация на сероводород се проявяват с:

• главоболие
• астения
• бронхит
• конюнктивит, сълзотечение, фотофобия, спазъм на клепача
• фарингит
• зелено-сива линия по венците
• хрипове
• хрема
• кашлица

Високо ниво на експозиция на сероводород води до повече неврологични и белодробни симптоми:

• кашлица
• диспнея
• световъртеж
• объркване
• гадене и повръщане
• възможна загуба на съзнание
• хепомптиза
• брадикардия и хипотония
• треперене
• възбуда
• цианоза
• нарушена координация на движенията
• остро белодробно увреждане (може да се представи с остър респираторен дистрес синдром)
• дразнене на очите - кератоконюнктивит, точковидна ерозия на роговицата, блефароспазъм, сълзене, фотофобия

Нерядко след излизане от коматозно състояние се развиват токсична бронхопневмония, оток на белите дробове, белодробна и сърдечна недостатъчност.

Много високи концентрации водят до сърдечно-дихателен арест заради токсичност на мозъчния ствол:

• инфаркт на миокарда
• внезапна загуба на съзнание
• клонично-тонични гърчове
• кардиопулмонален арест

Хроничните отравяния със сероводород се характеризират с възпаление на конюнктивата, носната лигавица, ларинкса, трахеята. Развива се фиброзна тъкан в белите дробове (пневмофиброза), възпаление на лигавицата на стомаха, нарушава се чернодробната функция, неврастенни прояви. В резултат на образуване на серниста и сярна киселина в устната кухина под въздействие на сероводород се разяждат зъбите. Наблюдават се често анемии.