Аналептични средства и антагонисти на опиум-рецепторите МКБ T50.7

Аналептиците представляват стимуланти на централната нервна система, които включват голямо разнообразие от лекарства, използвани за лечение на депресия, хиперактивност с дефицит на внимание и респираторна депресия. В терапевтични дози аналептиците възбуждат пряко дихателния и вазомоторният център в продълговатия мозък, в резултат на което дишането се учестява и задълбочава, повишава се незначително артериалното налягане и се подобрява общата хемодинамика. Прилагат се при остро отравяне с депресанти на централната нервна система - барбитурати, общи анестетици, анксиолитици, алкохол, при асфиксия на новороденото и други. Аналептиците също могат да бъдат използвани като конвулсанти, в ниски дози, или за възстановяване от анестезия.

Антагонистите на опиум-рецепторите действат като блокират ефектите на опиоидните агонисти и предизвикват "абстиненция" (синдром на отнемането) у индивиди, продължително употребявали морфиномиметици. Тези лекарства се използват главно като антидоти при прием на свръхдоза опиати и при лечение на алкохолна зависимост. Приложени самостоятелно на пациенти, които не са употребявали опиоиди, тази група средства нямат съществени фармакологични ефекти.

Към рубриката аналептични средства и антагонисти на опиум-рецепторите се отнасят следните медикаменти:

• доксапрам
• налоксон
• амифеназол
• налтрексон

Доксапрам представлява респираторен стимулант. Действа като стимулира хеморецепторите в каротидните артерии, което от своя страна, стимулира дихателния център в мозъчния ствол. Доксапрам се използва в интензивното лечение, за да се стимулира дишането при пациенти с дихателна недостатъчност, също така и при лечение на респираторна депресия при отравяния.

Симптомите на предозиране с доксапрам могат да включват:

• възбуда
• объркване
• кашлица
• затруднено дишане
• ускорена сърдечна дейност
• високо кръвно налягане
• мускулна хиперактивност
• рефлексни промени
• изпотяване
• задух
• главоболие
• гадене
• повръщане
• диария

Налоксон представлява антагонист на опиум-рецепторите. Има изключително висок афинитет към μ-опиоидните рецептори в централната нервна система. Налоксон най-често се инжектира интравенозно като започва да действа в рамките на минута, с продължителност до 45 минути. Използва се при лечение на остро предозиране на опиоиди и за намаляване на респираторната депресия. При възрастни налоксонът се прилага в доза по 0.4 милиграма интравенозно на всеки 2-3 минути.

При предозиране с налоксон могат да се появят следните странични ефекти:

• повишено изпотяване
• гадене
• безпокойство
• треперене
• повръщане
• зачервяване на лицето
• главоболие
• промени в сърдечния ритъм
• припадъци
• белодробен оток
• болки в тялото
• треска
• безсъние
• тахикардия
• раздразнителност
• хипертония
• гърчове
• сърдечен арест

При новородени абстинентните симптоми могат да включват конвулсии, прекомерен плач и хиперактивни рефлекси.

Налтрексон е опиоиден антагонист, който се използва предимно при лечение на алкохолна и опиоидна зависимост. Той блокира действието на μ-опиоидните рецептори, κ-опиоидните рецептори и в по-малка степен на δ-опиоидните рецептори. Блокадата на опиоидните рецептори е в основата на механизма му на действие, като по този начин намалява ефектите на опиоидите.

Симптомите на предозиране с налтрексон могат да бъдат:

• гадене
• стомашни болки
• виене на свят
• припадъци
• гърчове
• безпокойство
• повишена жажда
• замъглено зрение
• халюцинации
• шум в ушите
• сърцебиене
• обрив
• затруднено дишане

Лечението при отравяне с аналептични средства и антагонисти на опиум-рецепторите е симптоматично и поддържащо.

Заглавно изображение: freepik.com