Други антиепилептични, седативни и сънотворни средства МКБ T42.6

Към рубриката други антиепилептични, седативни и сънотворни средства се отнасят препаратите метаквалон и валпроева киселина.

Метаквалон е медикамент от класа на квиназолиноните, с хипнотичен и седативен ефект. Механизмът му на действие се изразява в увеличаване активността на GABA рецепторите в мозъка. Вследствие на това кръвното налягане спада и дишането и пулса се забавят, което води до състояние на дълбока релаксация. Тези свойства обясняват защо първоначално метаквалон е бил предписван предимно за безсъние.

Метаквалон се абсорбира добре от стомашно-чревния тракт. Приет орално започва да действа 20-45 минути след поглъщане, като продължителността му на действие 4-8 часа. Ниски дози (75-300 милиграма) метаквалон, приети през устата водят до седация и сънливост. По-високи дози (над 300 милиграма) водят до по-изразена седация и еуфория.

Стандартната доза метаквалон за възрастен е 300 милиграма. Дози от 8000 милиграма са смъртоносни, а такива от 2000 милиграма могат да предизвикат кома, ако бъдат приети с алкохолна напитка. Предозирането с метаквалон може да доведе до:

• делириум
• конвулсии
• хипертония
• хиперрефлексия
• повръщане
• бъбречна недостатъчност
• кома
• спиране на дишането
• затруднена концентрация
• липса на координация на фините моторни движения
• лоша преценка
• неясна реч
• сънливост

Други странични ефекти на метаквалон включват:

• виене на свят
• гадене
• повръщане
• диария
• коремни спазми
• умора
• сърбеж
• обрив
• изпотяване
• сухота в устата
• усещане за изтръпване на ръцете и краката
• припадъци
• еректилна дисфункция
• умствено объркване
• загуба на мускулен контрол (атаксия)

Валпроевата киселина се използва предимно за лечение на епилепсия и биполярно разстройство и за предотвратяване на мигрена. Има широк спектър на антиконвулсивна активност, въпреки че тя се използва предимно като първа линия за лечение на тонично- клонични припадъци, абсанси и миоклонични пристъпи и като втора линия за лечение на огнищни и инфантилни спазми. Валпроева киселина също така се прилага интравенозно за лечение на епилептичен статус.

Механизмът й на действие не е напълно изяснен. Смята се, че антиконвулсивните й свойства се дължат на блокадата на волтаж-зависимите натриеви канали и повишените мозъчни нива на гама-аминомаслена киселина в централната нервна система.

Прекомерни количества валпроева киселина могат да доведат до:

• сънливост
• тремор
• ступор
• респираторна депресия
• кома
• метаболитна ацидоза
• промени в съзнанието
• припадъци
• аритмия

При контролирани терапия концентрацията на валпроева киселина в кръвната плазма е в диапазона от 20-100 милиграма/литър, но може да достигне 150-1500 милиграма/литър след остро отравяне.
Клиничната картина при предозиране с валпроева киселина може да включва и симптоми като:

• объркване
• кашлица или дрезгавост
• налудни идеи
• деменция
• деперсонализация
• диария
• трудно или затруднено дишане
• дисфория
• еуфория
• главоболие
• депресия
• гадене
• нервност
• проблеми със съня
• безпокойство
• замъглено зрение
• запек
• раздразнителност
• неясна реч
• умора

Лечението на пациенти при отравяне с други антиепилептични, седативни и сънотворни средства е главно поддържащо и често включва:

• поддържане на дихателните пътища, дишането и кръвообращението
• оксигенация
• приложението на интравенозни течности
• мониторинг

При тежка интоксикация хемоперфузията или хемофилтрацията може да бъде ефективен начин за ускоряване на елиминирането на лекарството от организма.